Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Що за игра подхващаше тя? Не беше успяла да се въздържи да не намести и Дейвид в картинката, а след това да го прободе, като знаеше, че Итън не го харесва особено — въпреки волята си, тя ги опълчваше един срещу друг.

Итън одобри с кимване. По затоплянето на погледа му се усещаше, че ако не е доволен да й дава наркотици, то поне се радва, че може да й бъде от полза.

С едно движение Ани посочи тясната постройка край басейна. Отидоха там. Без да каже и дума, Итън заби една игла в кожата й.

През следващите дни по време на снимките Ани показа голяма акуратност и сериозност, каквато хората не подозираха у нея.

Носеше се върху облак щастие и смяташе живота си за любопитен и вълнуващ едновременно. Публиката я боготвореше, професията я опияняваше, а присъствието на двамата мъже й даваше равновесие. Дейвид играеше любовника, а Итън приятеля или, ако тези думи звучат прекалено мелодраматично, Дейвид доставяше удоволствие на тялото — приятен и в леглото, и около печката, — а Итън й осигуряваше спокойствие на духа. Разбира се, на моменти тя се хващаше, че мисли повече за Итън, отколкото за Дейвид, като се оправдаваше с това, че той не иска нищо от нея, докато Дейвид се показваше доста взискателен: обожаваше да се перчи под ръка с нея в шикозни ресторанти, искаше да разнася папийонката си на всеки коктейл и под предлог, че прелива от любов и гордост, връзката им да стане публично достояние.

Една вечер, когато Дейвид бе заминал на кастинг в Ню Йорк, а тя дебнеше Итън, Ани ясно определи ситуацията: „Итън ми служи; Дейвид си служи с мен.“

И веднага й се стори, че е допуснала грешка: тя нямаше двама мъже в живота си — един за тялото и друг за душата — ходеше с двама, защото не знаеше, че само един има значение, да, само един. Итън трябваше да детронира Дейвид. „Каква съм тъпачка! Нищо не бях разбрала. Имам нужда от Итън, не от Дейвид.“

До 20 часа, когато й бе обещал да дойде, тя се измъчи, като поглеждаше часовника минута по минута.

А щом дойде се хвърли в ръцете му. Несръчен и притеснен, Итън не знаеше как да приеме това вкопчено в него тяло, и прие прегръдката й, изчерви се до керемидено, а след това смирено се запромъква към басейна.

Отбори чантата си, хвана спринцовката и разклати ампулата.

Ани задържа ръката му.

— Чакай, Дейвид го няма.

— Така ли?

Той завърши подготовката.

— Не ми давай дозата веднага. Искам да се възползвам…

— Да се възползваш от какво?

Тя присви клепачи и ухапа дясната си буза.

— Да се възползвам от теб.

Той се сепна с игла във въздуха. Тя приближи до него тежко и чувствено. Той потръпна. Тя потърси устните му.

— Не ли?

Устните им щяха да се докоснат, когато Итън се отдръпна.

Тя предположи, че той се съпротивлява на игра и се прилепи до него. Той я отблъсна с твърда учтивост.

— Защо?

— Хайде, Итън, сигурно желаеш това — измърка тя.

Капки избиха по лицето на болногледача като доказателство за неговото вълнение. Дори й се стори, че чува как сърцето му се разхлопва.

Внезапно той стана и отскочи на два метра.

— Но защо? Защо правиш това? — изпелтечи той.

Тя остана спокойна, сякаш изобщо не бе забелязала неговото отдръпване.

— Не искаш ли да спиш с мен? — изгука тя нехайна и сластна с тона на жена, която не приема отказ.

Целият зачервен, той повиши тон:

— Това не е правилният въпрос!

Тя се обърка и остана като гръмната. Помисли си да прекрати тази сцена, но държеше да разбере какво се случва. Ококори очи и направи подозрителна муцунка:

— А кой е правилният въпрос?

Без да си дава сметка за своята неуместност Итън продължи с маниашка прецизност:

— Правилният въпрос бе по-скоро: защо ти, Ани, искаш да спиш с мен?

Ани кипна:

— Как така? Всички искат да ме опънат! Още не ми бяха давали роля на монахиня или на стара мома. Мамка му, аз съм секси, доколкото знам! Всеки ден агентката ми получава десетки писма от мъже, бесни, че не ме чукат. Писма и от жени, също така. Обикновено хората не преследват коефициента ми на интелигентност.

— Не ти говоря за хората, говоря за теб. Защо ти, Ани Лий, искаш да спиш с мен?

Тя се обърка за значението на тези думи.

— О, никак не ме притеснява, че си болногледач, аз не съм сноб.

За малко да добави: „Ако погледнеш списъка с любовниците ми, няма да откриеш царски особи, съвсем не, между диджеи, бармани, масажисти, разни…“, но се усети, че подобно уточнение нямаше да е в подкрепа на нейните думи.

Той тръсна глава.

— Ти продължаваш да не ме слушаш… Не те питам по силата на какво социално извращение една филмова звезда сваля някакъв болничен персонал, а защо ти, Ани, искаш да спиш с мен, Итън?