Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

В секундите, докато той отваряше вратата, тя отново мерна Итън в далечината. Тъкмо щеше да го заговори, когато мъжът се обърна и изложи на показ анонимно лице.

„Невероятно, тук гъмжи от двойници на Итън.“

Отново се потопи в сценария, установи, че го знае наизуст, и успокоена остави ума си да блуждае.

Дейвид я уморяваше. С ласките си, с гальовните си думи той я принуждаваше да трепти като влюбена жена, а тя не беше сигурна дали е влюбена, просто следваше логиката на ситуацията.

След нахлуването на Дейвид в клиниката в деня, когато не го бе разпознала и се бе разкрещяла, срамът направо я бе смазал: Дейвид и Итън можеха — и правилно — да я сметнат за наркоманка с разбълникан мозък. За да изчисти недоразумението, бе спала с Дейвид. Не беше се оказало неприятно нито за него, нито за нея, вследствие на което, като актьори, които продължават сполучлива импровизация, те се бяха възпламенили. Още щом Ани напусна клиниката, Дейвид донесе четири кашона свои вещи и се настани при нея. Джоана Фишер прие основателността на тази връзка, а след това една неделя съответните родители бяха поканени на ранен обяд.

И готово! Погледнато отвън приличаше на идилия. Погледнато отвътре… Час по час Ани ставаше искрена или пък играеше роля. Ту убедена, ту колебаеща се, на нея й се струваше, че някаква принуда тегне над нея. И тя се движи като влак, пусната с голяма скорост и прикована към релсите. Но докъде ли щеше да стигне? Дали в края на пътешествието имаше гара? Или според навика си щеше да дерайлира?

Тъй като от време на време тя се насилваше да флиртува, подозираше, че и Дейвид прави същото. Само че той го правеше далеч по-добре от нея и нямаше начин да бъде хванат на местопрестъплението. Какъв трябваше да бъде изводът — по-добър лъжец или истински влюбен?

— Госпожица Лий на снимачната площадка! Госпожице Лий, моля!

Четвъртият помощник-режисьор забарабани по вратата и избави Ани от дилемата й.

Обзета от необичайна енергия, Ани отиде на снимачната площадка, поздрави с поглед колегите си, а сетне, след няколко разменени думи със Зак, режисьора, се потопи в сцената.

Да играе. Най-сетне да играе. Тук тя дишаше с пълни гърди. Тук беше щастлива. Тук спираше да си задава въпроси.

Безспорно притежаваше дарбата да се превръща в някоя друга.

Тя напълно завладя колегите си и техническия екип на филма. Всички усетиха как косъмчетата по ръцете им настръхват. Не, Ани Лий не бе просто медиен феномен или краткотрайна любов на публиката: тя показваше, че е голяма актриса.

Вечерта една лимузина я закара до дома й, където пристигналият по-рано Дейвид се упражняваше във фитнес салона. Макар пътуването през Лос Анжелис да бе продължило повече от два часа, доволна от себе си и капнала от умора, Ани се зае да си припомня най-наситените мигове от своята игра.

На смрачаване шофьорът я остави пред вилата й.

Близо до портата на оградата, седнал на земята и приведен с книга на колене, Итън четеше със страст.

Кльощавият болногледач не приличаше на никого другиго. Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък. Самата му книга нямаше нищо общо с масовия формат на бестселърите, продавани на купчинки чрез маркетингови трикове: с меки корици, без крещящи цветове, нито зрелищни надписи, тя излъчваше елитарност.

Ани се вкопа пред него и се втренчи в тази руса глава, заробена в страниците.

Боеше се, че се е заблудила, както сутринта, но внезапно Итън изправи врат, усмихна й се и тя разпозна кроткото, сухо и сияещо лице.

Пророни:

— Днес мислих за теб.

Той затвори книгата. Като змия, която се надига от кошница, разгъна с гъвкаво движение огромното си тяло. Щом стигна до нейната височина, главата му докосна Ани, извиси се над нея, а след това спря на два метра от земята. И тогава я стрелна с внимателните си очи и рече:

— Цял ден те чакам.

За всеобща изненада — защото обикновено се показваше по-скоро гъвкава, отколкото властна, — леля Годеливе се показа непреклонна: Ан оставаше у дома.

Разбира се, щяха да анулират брака с Филип, но девойката щеше да се върне към предишните си занимания — предене, бродерия, готвене, шиене, — да забрави за неприятната случка, да се раздели с монаха Брендор и да си възвърне спокойствието. В някой близък ден щеше да се запознае и да се омъжи за друг момък от Брюж. Такава бе програмата.

— Обещах го на майка ти, Ан! Обляна в сълзи, аз се заклех, че ако оцелееш, ще те отгледам като собствена дъщеря. Задачата ми ще бъде изпълнена чак когато се задомиш.