Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Всъщност предпочитам топките с цветя пред другите. Каква е разликата ли? Другите представляват човешки образи от камеи, затворени в стъклото, а цветята, по-пъстри, по-хроматични, излагат под стъклата си цветя, самотни цветя, цветя на букети, цветя като пролетен килим.

Успокой се, Гретхен, спестявам ти подробностите. Ако кажа всичко, ще ти доскучае. Тъй че няма да ти натрапвам лекции за предметите на моя култ, тъй като от опит знам колко досадни стават колекционерите.

О, Гретхен моя, нямаш късмет, че ти се налага да търпиш тъй жалка братовчедка, братовчедка, която на всичкото отгоре е решила да ти дотяга с изповеди.

Анна

П. П. Гретхен! Забрави каквото си прочела досега! Закъснях да пусна това писмо и то вече не важи.

Днес доктор Тайтелман потвърди онова, което закръглянето на корема ми, както и спирането на месечния ми цикъл подсказваше напоследък: бременна съм!

Тази прекрасна вест заличава всичките ми предишни хленчове. Когато преди малко му я разкрих, Франц се разплака от радост: тъкмо излезе от обятията ми, за да иде да я съобщи на майка си.

Колкото до мен, аз ставам най-щастливата жена на света.

В огледалото, обрамчено от бели електрически крушки, в което наблюдаваше работата на гримьорките, най-сетне започваше да се очертава едно лице. Откак някакъв серум бе стегнал порите й, Ани вече не се усещаше сякаш се разпада, когато хидратиращ крем покриваше кожата й, се чувстваше защитена, и най-дребното добавяне на руж я укрепваше, всяка черта с молива я подсилваше, всяка мазка с четката й даваше плътност.

Ани бе спокойна единствено след като я изрисуваха, а гримът й даваше лекотата и стабилността, които й липсваха. Когато в началото на сеанса сядаше с лице към огледалото, й се струваше, че няма лице, и виждаше само една чернова, скица без определени черти, лишена от емоции, като гладкия пясък на плажа след оттеглянето на вълната. За щастие, цяла армия гримьорки се втурваха към това нищо, бореха се и сътворяваха на Ани точно определено, изразително лице, способно да разкаже история или да се запечата върху филмовата лента.

— Какви красиви цветя! Никога не съм виждала толкова много.

Изпълнена с възхищение, главната гримьорка сочеше букетите, които изпълваха караваната.

— Наистина може да се каже, че приятелите ви просто ви обожават! Как празнуват вашето завръщане.

Ани й отправи кратка усмивка. Как може човек да бъде толкова наивен? Никакъв приятел не й бе изпратил тези цветя, само хора от бранша — продуценти, разпространители, агенти и режисьори. Всъщност имаше ли тя поне един приятел?

На вратата се почука.

Влезе художникът по костюмите заедно с трима помощници.

От вън проникваха шумовете от снимачната площадка: шофьорите играеха на карти, един асистент ругаеше своя помощник-асистент, електротехникът вдигаше врява да се размърдат работниците. Вярно, на снимачната площадка рядко се случваше да се крещи, защото екипите си говореха чрез слушалки и микрофони, но някои от тях, сред които и Боб, станалият исторически електротехник, не успяваха да задържат устройствата на главата си, защото обилно се потяха под калифорнийското слънце, тъй че прибягваха до старите методи, като даваха нареждания с белите си дробове.

Щом художникът по костюмите затвори вратата, изпълнено с достойнство, елегантно мълчание се възцари в ложата на звездата.

Ани видя Итън сред екипа по костюмите.

— О, каква изненадка…

Тя се обърна удивена, но болногледачът от клиниката на Кедрите изчезна; мъжът на неговото място се оказа един шивач, който имаше само бегла прилика с Итън, макар да бе висок и рус. Объркана, тя смотолеви някакво извинение.

През трите секунди, в които бе показала въодушевление, върлината отбеляза, че шефът му не понася една звезда да поздравява някакъв си служител, куршумът бе одраскал слепоочието му… Той се успокои, щом се разбра, че Ани се е припознала…

На ръба на нервите си — което бе обичайното му състояние, — началникът на костюмиерите се изтъпани пред Ани и я заговори рязко:

— Ани, нали се бяхме договорили, че вашият персонаж е къси ръкави? Сибил е жена къси ръкави. Не си я представям дълги ръкави. Не, Сибил дълги ръкави, смешно! Къси ръкави, да! Такава ми е концепцията, моята линия е така замислена. И защо тогава онзи хистерик, режисьорът, ми говори за дълги ръкави?

Ани прихна, а след това протегна ръце към него.

— Защото не прави репортаж за жена, претърпяла катастрофа.