Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Не си дават сметка, че разговорът с мен е приятен заради мълчанието, нито, че чарът ми се състои в моето търпение.

„Толкова е обичлива.“

Обичлива, защото съм отблъскваща за себе си. От общителността ми се процежда дълбоко отвращение от себе си.

Излъчването ми почива върху едно недоразумение: тъй като аз не съществувам и всички ми изглеждат по-живи от мен самата, оставям другите да нахлуват в мен. Едва ли не бих могла да започна да пиша романи, ако имах дарбата да превръщам своята угнетеност в думи.

О, Гретхен, виждам как се смръщваш и отгатвам неодобрителната бръчка на челото ти: не приемаш моите разсъждения и ме осъждаш.

Права си.

Какво? В какво ме упрекваш? Това, което съм написала, е измама, така ли? Прикривам истината?

Браво, погледът ти ме разгада като хирургически скалпел.

Да, просто си приказвам. Добре де, прикривам срама си, единствения си срам, така е.

Е, добре, стига сме го усуквали: Все още не съм бременна.

Бясна съм от това. Спомни си, преди няколко месеца се присмивах, размахвах иронията и дистанцираността си и дори се съмнявах, че раждането може да бъде моята съдба. Днес това е на първи план, като се има предвид нетърпението в очите на Франц и най-вече, защото не успявам.

Безсилието ме подлудява! На моменти се чудя дали искам да забременея, за да имам деца, или за да не се изправям повече пред този провал.

Както и да е, не се чувствам на висотата на очакванията към мен.

Леля Виви, луксозната въртиопашка, отново дойде да ме провери, оплитайки ме в сластните изпарения на своя парфюм:

— Е, скъпа, а заслепяващата минутка?

— Близо съм, лельо Виви, близо съм.

Разочарованието удължи носа й и така показа, че лицето й не е предвидено за това усещане.

След Виви, всички женски от рода провериха дали спазвам правилно рецептите им. Колкото и да ги уверявах в сериозното си отношение и послушание, от плоския ми корем те си направиха извода, че или лъжа, или случаят ми е безнадежден. Накратко, в техните очи се превърнах от бяла птица във виновна жена.

Наскоро скришом ходих на преглед, за да разбера дали в тялото ми няма някаква аномалия, която да ме прави стерилна. Отговорът на лекаря беше съвсем недвусмислен:

— Госпожо, вие сте прекрасно сложена за раждане на деца.

Доктор Тайтелман веднага пожела Франц също да се подложи на преглед в кабинета. Направо зяпнах.

— Франц ли?

— Да. Ако няма пречка при вас, вероятно има в него.

Разсъждението му беше съвсем логично, но ме обърка. Разбира се, не обелих нито дума пред Франц. И никога няма да го сторя. Би било отвратително да се съглася на това. Горкият Франц…

Убедена съм, че точно аз съм проблемът, дълбоко в себе си съм уверена в това. Сигурно съм увредена по рождение. Открай време се чувствам различна. А сега откривам и точно защо.

Франц…

Ако има отговорен, нещо повече — виновен, то това съм аз! До сетния си дъх ще браня своя съпруг и ще поемам върху себе си нашето безплодие. И ако някой ден той подхвърли, че има нужда от семейство, ще отстъпя мястото си на някое плодовито лоно.

Милият ми Франц… допуснал е сериозна грешка като е избрал точно мен.

На връщане от посещението при лекаря дълго разглеждах в огледалото голото си мършаво, костеливо, ненужно тяло, зачервените от плач очи и подпухналия нос. Отражението ми връщаше тъжната истина за мен: аз съм една окаяница, която благоденства по силата на някакво недоразумение и безсрамно се възползва от един благороден като рицар мъж.

Тази вечер той беше щастлив — камериерката почука на вратата ми и когато ударите отекнаха, погледът ми се втренчи в един кинжал, закачен на стената…

Но за щастие, на другия ден имах среща при „Мюлер баща и син“ за едно преспапие и това решително възпря фаталния ми жест.

Моят музей ме спасява. Без умора минавам километри с файтон, дори пеша, от магазин на магазин, от недодялан търговец на лукав мошеник. Ако някой ме попита за моите сфери, преставам да мълча, никой не може да ме спре и ми е трудно да се върна към обичайните теми. Често ми се случва, вече на възглавницата, последната ми мисъл да бъде за някоя топка с цветя, зърната следобеда в ъгълчето на някоя витрина, а на сутринта да се събудя пак с този образ. Нищо не може да събуди такова нетърпение у мен, такова мравучкане в краката и такова сърцебиене, както влизането при някой антиквар. Ако и страстта ми да не е тайна, аз крия силата и обсебеността си и тъй, макар изживявана явно, тази натраплива мисъл носи и насладата на извънбрачна връзка.