Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Изненадана от точната диагноза, Ани спря да се дърпа.

Итън нежно се наведе над нея и попита:

— Защо?

Ани поиска да отговори, но не успя и изпадна в бурен плач, който продължи цялата нощ.

Два дни по-късно Джоана, ужасът на Холивуд, се яви по настояване на Ани в стая 23, заедно с кошница захаросани плодове, които й бяха изпратили от Франция.

— Ето, голямо момиче, твоите любими сладкиши, понеже имаш късмета да се тъпчеш със сладко, без да качваш нито грам. А аз само да ги погледна, и вече съм трупнала три килца.

Ани не си направи труда да любезничи:

— Джоана, трябва да се позанимая със себе си.

Джоана седна, кръстоса крака и зачака някакви прищевки, свързани с козметика или прически.

— Цялата съм в слух, скъпа.

— Не мога да продължавам така.

— Щом казваш. И кой е допуснал грешка? Присила или Джон-Джон?

Ани се ококори като чу имената на гримьорката и на фризьора си.

— Не, Джоана, говоря за себе си.

— Аз също.

— Не. За вътрешното ми аз.

— Аха!

Джоана с облекчение си пое дъх.

— Искаш треньор, така ли? Виж, добре става, че ми го спомена: даже вчера ми похвалиха качествата на момчето, което се е занимавало с малката Вилма. Аржентинец. Представяш ли си? Тази никаквица, дето играеше второстепенни роли в телевизионния канал на Дисни, току-що отмъкна „Златен Глобус“ и номинация за „Оскар“, без гилдията да разбере как се случи това. Аз обаче разбрах хитринката: тя имала треньор. Аржентинецът! Сещаш се, че му записах номера. На всичкото отгоре се говори, че е надарен като бог. Карлос… Не, Диего… Чакай, запаметих го в телефона си.

— Остави. Не говоря за треньор, а за собствения ми живот.

— Моля?

— Не съм щастлива.

Джоана зяпна. Според нея нямаше нищо по-непристойно от това да се изразяваш по този начин и Ани бе изтърсила нещо наистина неприлично.

— Трябва да променя нещо в живота си — продължи Ани.

Джоана тръсна глава, сякаш да се очисти от онова, което бе чула, а след това, макар и с отвращение, се насили да продължи тези непоносими врели-некипели.

— Какво?

— Не може да продължава така. Не съм щастлива.

Джоана се задъха и сведе очи. Беше свръх силите й да отговаря.

Ани се потопи в дълго размишление.

— Да, весела съм, но не съм щастлива. Другите ме смятат за готино момиче, за купонджийка без комплекси, но това буйство прикрива истината за мен. Това е грим. Обикновено хората, които се мажат дебело с фон дьо тен, крият лоша кожа.

Джоана преглътна шумно. Защо Ани се нахвърляше срещу нея? Защо толкова злоба? Никой никога не се бе осмелявал да споменава за трите милиметра прикриващ крем, с който се мажеше всяка сутрин… Внезапно, за да промени темата, тя се върна към разговора:

— Какво ти липсва? Дете ли?

— Твърде рано е.

— Съпруг?

— Не знам. Възможно е… Мисля, че тъгата ми има някаква връзка с любовта. Имам нужда да обичам, да обичам повече, да обичам истински. Струва ми се, че досега не съм успяла.

Джоана се усмихна. Стигнаха до терен, на който надмощието беше нейно. Щеше да си върне влиянието върху Ани.

— Странно е, че го казваш… Точно сега има един мъж, който е в същото състояние. Но заради теб.

— Кой?

— Дейвид…

— Дейвид ли?

— Дейвид Браун, един от партньорите ти. Онзи, когото си искала да впечатлиш онази вечер с играта на Тарзан и Джейн в дискотеката. Откакто си тук, всеки ден ми звъни да пита дали може да ти дойде на свиждане.

Тази подробност трогна Ани. Джоана пусна пионката си:

— Естествено, отказах му. Първо, защото не знаех дали тази идея ще ти допадне.

— Ами да… във всеки случай ми е приятно да го знам.

Ани си спомни за разговора си с Итън. Санитарят се бе изненадал, че никой от приятелите или любимите й не идва на свиждане; за момента тя бе импровизирала някакво оправдание, но щом бе останала сама, бе проклела така наречените си близки и бе изпаднала в самосъжаление пред своята съдба. Сега знаеше причината: Джоана и нейният офис бяха застанали на стража и препречваха достъпа до стаята й. Включително на онези, които настояваха… Какъв гъдел!

— Дейвид… — промълви тя като вкусваше името през полуоткрехнатите си устни.

— Да, Дейвид. И второ, защото той не е момчето, което виждам в мечтите си за теб, скъпа моя.

Тези думи й подействаха като електрошок. Ани възмутена се надигна в леглото.

— Моля?

— Не, не — натърти Джоана. — Ако трябва да ти се случи някаква голяма история, история, която да стигне до брак, бих желала да е с някой на твоето ниво. Или поне някой актьор, равен на теб що се отнася до кариерата. Няма причини бракът да е по-изгоден за единия, отколкото за другия. Две звезди. Като Брад Пит и Анджелина Джоли, ей такъв съюз… колкото и да е привлекателен, магнетичен, талантлив и добре възпитан Дейвид Браун, и макар че толкова се харесва на момичетата, не влиза в моя списък. Нито пък в моя топ пет. Дори не и в топ десет. Изобщо даже.