Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Не искаш ли да знаеш какво става с филма?

— Щях да стигна и до този въпрос, Джоана.

— Снимките спряха, но продуцентите са очаровани. Финансистите прецениха като много ефикасно от гледна точка на рекламата, че стотици вестници, които са отразили падането ти, споменават заглавието и имената на режисьора и на актьорите. Това прави два милиона долара добавена стойност като промоционална инвестиция. И то без да похарчат нито цент. На седмото небе са. Сега чакат да се върнеш. Защото щом тръгнеш отново на снимки, това събитие ще бъде отразено от репортерите. ОК?

— ОК.

— Лекарите предвиждат две седмици, нали? Във всеки случай можеш да се справиш с едрите и средни планове… За общите планове, където ще те видят права, или ще използваме дубльорка, или ще ги убедя да променят графика на снимките и да изчакат още малко. Но нека не си правим илюзии, Ани — трябва бързо да се върнеш на работа, иначе продуцентите ще те захвърлят без угризения на съвестта. Благодарение на теб и на твоя „нещастен случай“, сега филмът им се прочу и се радва на известност, от която могат да извлекат печалби, и те няма да изпуснат това. Тъй че по-добре да пишат комюникета за твоето завръщане, отколкото за старлетката, която ще те измести.

— Биха ли го сторили?

— Никой не е незаменим, скъпа.

— А аз мислех обратното.

— Шегуваш ли се?

— Всеки човек на изкуството е уникален, не можеш да замениш Пикасо с Матис.

— Че кой ти говори за изкуство, сърце мое? Ти правиш кино в Холивуд. Пък и ако някой продуцент има достатъчно, за да плати за Пикасо, лесно може да си купи Матис.

Джоана Фишер се изправи, подразнена, че й се налага да философства. Всяко обяснение й се струваше загубено време и долари. Особено щом ставаше въпрос за нещо очевидно.

Отчасти успокоена, Ани се зае да изпълнява ролята си на оздравяваща. Младото й тяло се възстановяваше по-бързо, отколкото бе предвидил, доктор Шиниъд и кинезитерапевтите от клиниката за малко да се възгордеят.

Само Итън, болногледачът, отбелязваше часовете на объркване, които осейваха престоя на Ани, пълния й с паника поглед сутрин, нощните й страхове, острата й тревожност, която я караше да ругае, да обявява болката си за непоносима и да иска допълнителна доза морфин. Той бе забелязал склонността й към бягство и изкусността, с която финтираше преследвачите, мълчанието, в което потъваха отговорите й, и дарбата да поддържа постоянна неяснота, и се терзаеше щом видеше усмивката на освобождение, която завладяваше красивото лице на Ани, когато след инжекция започнеше да потъва в безсъзнание.

Една вечер не можа да се сдържи и я попита:

— Как ще се справите като излезете от болницата?

— Моля?

— Как ще си осигурявате доза морфин, когато вече няма да бъдете тук?

Тя го изгледа сурово.

— Лекарите съществуват.

— Но се случва да бъдат почтени.

— Тези точно ще ги отбягвам.

— Мм…

— Дори добродетелен човек може да има нужда от пари.

Итън поклати глава.

— Защо не използвате, че сте тук, и да се лекувате?

Тя разбра каква болест има предвид той и надменно вирна брадичка.

— Така ли? Ами вие, какви ги вършите? Мислех, че ме лекувате.

— Да, лекуваме раните ви. А не вашите зависимости.

Тя избухна в пресилен смях.

— Моите зависимости! Колко наивно! Връзвате се на онова, което пишат в пресата, нали? И точно вие ли четете тези парцали?

— Чета резултатите от изследванията. При постъпването ви тук в кръвта ви е имало алкохол, триглицериди на алкохолик, както и следи от различни и между другото трудни за разпознаване наркотици, толкова са били нечисти.

Ани прехапа устни и тайно прокле дилъра си. „Този мръсник Бъди! Знаех, че ми пробутва какво ли не и че смесва стоката си. Ако ми падне пред очите, ще му строша носа.“

Итън разпалено продължи:

— Погрижете се за себе си, Ани. Гълтате отрови, за да продължите напред, за да не виждате проблемите си, ден да мине — друг да дойде. Спрете за малко. Помислете. Изяснете си нещата.

— Ама че програма! Предпочитам веднага да се хвърля през прозореца.

— Страх ви е да мислите. Разсъжденията ви хвърлят в паника.

— Точно така! Говорете ми като на малоумна!

— Ани, щом опитате да погледнете в бъдещето си, започвате да пищите и ме викате, за да притъпя съзнанието ви. Готова сте да се надрусате, но не и да се изправите пред страховете си.

— Но…

— Бягате от вътрешния си живот. Да огледате нещата, да отхвърлите нещо или да се съмнявате, за вас е неразположение, което трябва да лекувате с медикаменти.