Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Е, сърце мое, може да се каже, че ни изпопритесни! Както и да е, изглежда ще се оправиш. От три дни час по час се осведомявам за теб. Всъщност, ти получи ли цветята ми? Ако не ти харесват, от офиса ще ти пратят други, не се притеснявай да си кажеш. Люляк, рози, макове, ириси, каквото пожелаеш. Така, да не губим нито минута, ще направя резюме на положението. Някои от хората в клуба са направили снимки с мобилни телефони как лежиш на пода; за щастие, те са се оказали толкова посредствени, че редакциите са ги публикували в каре и се е наложило да извадят свестните снимки, на които си блестяща. Операцията е успешна. Страхотен шум се вдигна! Магазинните рубрики — телевизия, радио, интернет, вестници и списания — вдигат врява за твоето падане, тъй като никой не знае нищо конкретно за него. Знаем края — размазала си се на дансинга на „Red and Blue“, — но не и причината. Беше пусната хипотезата за нещастен случай, но всички се съмняват в това. Класическо положение — нещастните случаи не интересуват никого, даже по-зле — те ужасяват хората. Хората се вълнуват само ако падането е последица от дадено душевно състояние. Жест, а не погрешно движение! Каквото и да е, с което да могат да се идентифицират… отчаяние, зов за помощ, самоубийство.

— Ентусиазъм! Беше ми гот…

— Била си пияна.

— Истински се забавлявах…

— Млъкни.

— Джоана, аз…

— Дейвид ми разказа как си сметнала, че това е лиана и че от мостчето се хвърляш над девствената гора. Успях да си осигуря неговото мълчание — всъщност, ще говорим пак за това — тъй като уточненията му са напълно безинтересни.

— Това е истината.

— Истината не струва пукнат грош! На нас ни трябва някаква история. Една добра история.

— Може би. Но държах да ти доверя онова, което в действителност…

— Ани, публиката те обожава заради историята, която й разказваш. Не заради това, което си.

Джоана бе повишила тон. Ани засрамена потъна във възглавниците. Агентката продължи да я хока:

— Ти си звезда, за Бога, не обикновена гражданка. Тъй че, моля те, играй си ролята, възползвай се, прибери си парите, хвани славата и не идвай да ми хленчиш, че си искала да бъдеш откровена и да приличаш на нещастниците, които си плащат билетче, за да те гледат! Важни са шумът, противоречивите версии, статиите, които се въртят в кръг, неразгаданата загадка, журналистите, които вадят нови хипотези, бившите гаджета, които свидетелстват, интернет познатите, които прибавят щипка сол. Единствено шумотевицата продава. Ако сложиш край на това — било от лоялност или заради красива лъжа — просто скапваш събитието и губиш печалбата от него.

Ани усети как заедно с този заплашителен тон отново я обзема покой: гласът и разсъжденията на Джоана я освобождаваха. Покорена от тази властност, тя спря да шикалкави, а щом се погледнеше с такива очи, приемаше своята съдба.

Нямаше по-добро огледало от Джоана Фишер. От самото си детство — по-точно от „Тате, взех колата за малко“, първия й хит — Джоана водеше Ани из лабиринта на професионалния живот, като й спестяваше обичайните лутания и погрешни стъпки и я наставляваше по широкия булевард на Холивуд. През годините тя й бе предала отправните точки, правилата, повелите и целите, които семейството не й бе създало. Всъщност, какво семейство?… Сираче, родена от непознати майка и баща, Ани знаеше, че е живяла при други непознати, Пол и Джанет Лий. Тя не бе хранила илюзии и не се бе привързала към хората, на които след верига случайности казваше мама и тате. Тя търпеше семейство Лий — чието име носеше — с нещо като примирение и учтивост, както човек търпи редовните си партньори в телевизионна комедия. Беше си решила да ги обича, най-вече, за да си улесни живота — тя ненавиждаше конфликтите, — а и защото природата й я тласкаше да се показва приветлива, и Ани проявяваше истинска сърдечност към всички. Който и да видеше как девойката разменя целувки с майка си или се смее с пълно гърло с баща си, би рекъл, че силна нежност свързва детето с осиновилото го семейство. А при Ани ставаше дума за естествена нагласа, допълнена от начин да избягва проблемите.

В замяна на топлите чувства, които показваше към тях, Ани си бе спечелила известна свобода, след това еманципация и накрая пълна самостоятелност. Съвсем рано, на шестнайсетгодишна възраст, тя се бе отделила от семейство Лий и бе използвала времето си както намери за добре, за да работи, да излиза, да флиртува, да кърка и да се друса.

Джоана Фишер и екипът й бяха наясно с пристрастеността на тяхната звезда, но не правеха нищо, за да я откъснат от това, защото тези слабости правеха Ани зависима от тях. Тъй че Джоана никога не бе намеквала на клиентката си да се откаже от алкохола или кокаина и да започне лечение. Докато прекаляването с тях не засягаше лицето й и операторите не се оплакваха, тя щеше да я остави да прави каквото си ще. Още повече, че това възбуждаше клюкарските вестници и папараците.