Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

После, когато границите на свенливостта се бяха поотдръпнали, тя ми подхвърли:

— И тъй, ощастливява ли ви апетитният ми племенник?

— О, да.

— Разбира се, говоря за леглото… Буен любовник ли е той?

— Да.

— Редовен?

— Да.

— Прекалява ли?

— Понякога.

— Значи, толкова по-добре. Завиждам ви, Анна, не по-малко от всички виенски госпожички! Пипнахте един от най-красивите младежи. Ами вие?

— Какво аз?

— Хвърляте ли му се?

— Не успявам, той винаги ме изпреварва.

— А след насладата искате ли си пак?

— Трябва ли?

Тя ме наблюдаваше зад усмивката си.

— Нека отгатна, малка моя Анна: ако никога не поемате инициативата да се любите, то е защото още не сте познали заслепяващата минута. Нали?

— Мин…?

— Заслепяващата минута! Мига, в който тялото ви се взривява от наслада и в който цялата сте само вик на удоволствие. Разбирате ли за какво намеквам?

Начумерих се и се заех да довършвам чашата си чай, което, без да се усетя, даде отговор на въпроса й.

Виви кротко взе ръката ми.

— Това е нормално, мила.

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Трябва да се отпуснете, да се отдадете, да мислите за себе си, за собствените си усещания, за собственото си блаженство… Именно по време на оргазъм е най-голяма вероятността от забременяване.

— О?

— Всеизвестно е. По време на заслепяващата минута в жената всичко се разтваря, включително и пътят, който позволява на семето на мъжа да стигне където трябва. Ако се стягате, изолирате обулата.

— Никой не ми е споменавал за това.

— Аз пък ви говоря за това.

— Искате да намекнете, че свекърва ми, леля Аделаида, баронеса Карлус и госпожа ван Тек са заченали техните наследници в това състояние, така ли?

Нарочно бях подбрала най-строгите матрони от обкръжението ни. Раздразнена, Виви ме загледа като муха, кацнала на петифурата й. Утежних случая си като добавих:

— Ами децата, заченати при изнасилване? Твърдите ли, лельо Виви, че жертвите на нападение са се отдали със сласт на техния палач?

— Скъпа ми племенничке, в това отношение няма равенство. Човечеството се дели на два лагера: носачки и възлюбени. Носачките няма за какво да изпитват наслада, тялото им от самото начало е склонно към плодовитост и само чака удобен случай. За сметка на това възлюбените, устроени по-изтънчено — като вас и мен — се нуждаят от екстаз, от разтърсващи усещания, от трепет, за да стигнат до трудната цел на оплождането. Помислете върху това, Анна, дайте ухо на съветите на леля си Виви, възползвайте се от привлекателния си съпруг, и скоро ще добиете деца.

Въпреки свободното си поведение и разкрепостените си обноски, Виви разсъждаваше като останалите: четирите деца, които тя бе дарила на графа преди да започне да му изневерява — надявам се, че е било преди това, — бяха нейната гордост, честта й, женската й дан, паспортът й за морал. Колко далеч съм от всичко това… Дали някога ще срещна жена, от която да не се почувствам различна?

Вероятно леля Виви бе докладвала за нашия разговор и се бе похвалила за предложения лек, тъй като на другия ден се заредиха посещенията и продължиха дванайсет дни. Дамите от рода пиеха чай с мен и ме захранваха с изповеди; даваха ми съвети с небрежен вид, сякаш думите излитаха от устните им по някаква прищявка, а всъщност бяха дошли именно, за да ги произнесат:

— Принуждавах съпруга ми да остане в мен след… знаете какво. В това отношение, скъпа моя, природата е устроила по-добре животните, отколкото горкия човек. Вземете за пример семейството на кучетата: щом изхвърли семето, мъжкият не може да се измъкне от кучката, защото… инструментът му се раздува още повече и заклещва отбора. Това е ужасно за горката кучка — чувала съм как моята Кети виеше от болка — но пет минути след това всичко е наред.

— Щом съпругът ми се оттеглеше, оставах в леглото и по два часа не мърдах! По гръб. С прилепено дупе и кръст към матрака. Колкото да… отиде където трябва да отиде! Можеха да ме отлепят от чаршафите само с викове: „Пожар!“ Резултат: шест прекрасни деца!

— Опитвали ли сте с целина? Магданоз? Още по време на годежа започнах процедури с целина и магданоз, това улеснява зачатието. Сестрите ми се подиграваха, а по-малката мучеше „муууу“, щом ме срещнеше, понеже съм била дъвчела като същинска крава… Свивах рамене и бях права: четири деца през първите пет години от брака ни? Не е ли отлично? Не като сестрите ми. Всъщност, скъпа Анна, искайте див магданоз и не кусвайте от арабския. А целината — на клонки, естествено!