Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Бях омаловажила силата на лъжата й. Тя стана основополагаща и се превърна в реалност. От дистанция на времето това обяснява защо Анна не се спогаждаше нито със себе си, нито с другите. Все смяташе, че е измамница. Гледаше се от дистанция, укоряваше се, съдеше сама себе си.

В писмата си ми довери, че за да бъде щастлива в любовта, има нужда да изтрие себе си, да бъде анонимна, да напусне изцяло личността, която е. А личността, от която бягаше, не беше тя, дори и да си мислеше така. Когато страдаше от своята самоличност, всъщност страдаше от лъжлива самоличност. В желанието й да избяга се съдържаше недоразумение, чийто кълн беше самата тя, но не го знаеше.

Горката Анна… Нищо чудно, че целият й живот се превърна в скиталчество.

Простете ми за дългото отклонение. Намерението ми не беше да ви разказвам всичко това, а по-скоро да ви уведомя за онова, което вероятно не знаете: последните дни на Анна.

След седем години в Цюрих, тя се бе настанила във Валония, заможна, благоденстваща, буржоазна област, където лекуваше трима пациенти по метода на Зигмунд Фройд и преподаваше езици, за да преживява.

Уви, защо не се върна в Австрия? Или дори в Германия? След атентата в Сараево, който коства живота на нашия мил ерцхерцог Франц-Фердинанд, трябваше да се върне в родните земи. И тогава нямаше да бъда принудена да ви пиша.

Анна се настани в Намюр.

Когато, това лято, императорът започна войната срещу Сърбия, за да отмъсти за сина си — не вярвам в другите обяснения, защото аз самата съм майка, — Европа пламна. Съюзничествата тласнаха народите към битка. Разбира се, тези сблъсъци няма да продължат дълго, тъй като очевидното ни превъзходство ще смаже врага, но за три месеца тези стълкновения предизвикаха много загинали.

Както си спомняте, нашите войски искаха набързо да преминат през Белгия, тази неутрална територия, за да стигнат до Франция. Но неочаквано белгийците се опълчиха. По железопътната линия, която води от Брюксел към Париж, един град, Лиеж, отказал достъп и предизвикал кървав сблъсък със съюзниците ни. Ако изходът беше щастлив, благодарение на артилерията ни и на Дебелата Берта — оръдието Круп, — все пак загубихме две седмици и пет хиляди души. Немските сили, изненадани, оскърбени и унизени, с право сметнали белгийците за хора, неспазващи подписаните споразумения.

Войниците ни, които преценили като незаконна белгийската съпротива, простъпваща пакта за неутралитет в полза на Франция, се впуснали в няколко прочистващи операции. Някои наричат това кланета, а други — репресии. Аз лично не мога да се произнеса. Като патриотка и майка на три деца, заминали на война, преценявам операцията като основателна, а като жена съжалявам за насилието.

Анна била убита от нашите батальони. В село Жерпин, където била отишла на гости при приятелка, попаднала под огъня на една от операциите.

Разказаха ми, че дори не направила опит да каже, че е австрийка, и не произнесла нито дума на немски, и че сама се прилепила към групата, в която се целели, като крещяла на френски.

За какво ли е мислила? Каква ли кауза е възприела? Толкова странно е за нея да се присъединява към някаква общност…

Изпращам ви ръкописа на книгата, която пишеше. В нея ще откриете нейната последна страст — Ан от Брюж, една жена от бегинажа от XVI век, която също е загинала при отвратителни обстоятелства, убита от злобата на своето време.

В тази забравена личност, която е опознала само тя и никой друг, Анна бе открила сродна душа. Когато чета тези стихотворения — или по-скоро превода им, направен от Анна, — сякаш виждам приятелката ми, искряща, необуздана, щедра, пламенна, обхваната от огромна любов, с която не знаеше какво да прави. Всъщност по листчетата, върху които рисува тази жена, Анна е направила своя собствен портрет. Мисля си, че този момент няма да ви изненада, всеки знае, че биографията всъщност е искрена автобиография. Човек смята, че говори за някой друг, а говори без грим за себе си.

С помощта на психоаналитичните инструменти Анна се опита да обясни „Огледалото на незримото“. В него, в миговете на мистичен екстаз, тя провидя секса, излишеството от секс, носталгия по сливането, но най-вече предшественик на съвременните теории за съзнаваното. Не бих могла да ви изложа тук всичко, защото докато четях, имах чувството, че го разбирам, но щом затворих ръкописа, всичко в главата ми се обърка, аргументите се размиха и се оказах неспособна да ги повторя. Най-общо казано, Анна разкрива, че Ан от Брюж е предшественик на Фройд, тъй като е търсила онова отвъд мислите, отвъд думите, несъзнаваната логика.