Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Когато човек я гледа, е заслепен, но не може да я прозре. Загадката остава. Всъщност пред нея човек стои като срещу слънцето: никога не виждаме онова, което ни помага да виждаме.

Помълчаха.

Около тях хората по масите с вдървени вратове се правеха, че не се интересуват едни от други, а всъщност се дебнеха. Всичко беше театър: арфистката, която свиреше съвременни шлагери на стар инструмент, количките с десерти, по които бяха изложени екстравагантни сладкиши, лица, възстановени от пластичните хирурзи, а след това боядисани от козметиците. Беше ли това точното място, на което да говорят за Ан от Брюж?

В мига, в който Ани си зададе този въпрос, арфистката засвири мелодията от „Момичето с червените очила“. Погледите веднага се обърнаха към нея: клиентите, които от няколко минути се чудеха коя ли е тази млада жена, сега имаха подсказка. Единият от тях дори вдигна телефона си и изглежда предупреди своя събеседник за присъствието на Ани.

— Можем ли да идем другаде?

— С удоволствие.

Грегоар Пиц, доволен, че се измъква от там, я отведе в едно близко бистро, което ухаеше на кафе, на затоплена киш лорен 9 9 Изделие от маслено тесто, подобно на пица (фр.). — Бел.пр. и на камамбер, с който собственичката мажеше дълги, разрязани на две франзели.

Седнаха край мраморна масичка със съмнителна чистота. Почувстваха се по-добре. Тя потопи поглед в очите на Грегоар.

— Как открихте Ан?

Той се усмихна.

— Една книга, представяща нейния живот и стихотворения, лежеше на лавиците на семейната библиотека. Баща ми я беше получил от неговата баба. В началото на миналия век тя добре познавала жената, която я е написала, Анна фон Валдберг, екстравагантна виенска аристократка, една от първите последователки на Фройд.

Тъжно погали чашата си.

— За жалост не съм имал възможност да поговоря с нея за това, защото съм бил на три, когато баба Гретхен е починала.

За какво да спи, щом ще умира?

Ан, обявена за виновна по всички точки на обвинението, бе осъдена на клада. Властите бяха решили да не се помайват, защото постите бяха към края си. Тъй като и дума не можеше да става на Великден да се екзекутира осъдена, а нямаше да чакат до края на този период, трябваше да побързат, и ако по традиция неделята на Цветница се изключваше, трябваше да се изключи и Лазаровден в съботата — убийство в ден на възкресяване, би могло да стане обект на критики. Делото се гледа в четвъртък и не оставаше друго освен петъка.

Изпълнението на присъдата щеше да я последва на следващия ден.

Нощта бе минала. Дълъг миг. По-скоро надвиснало, отколкото изтичащо време. Неподвижна и ведра, Ан я бе запълнила с медитация. Зората вече пукваше.

Два или три часа живот.

Ан не се интересуваше от мъченичеството. Тя се наслаждаваше на непосредствения момент.

Убийцата еретичка, която скоро щеше да поеме към мястото на своята казън, която тълпата щеше да освирква, чиито глезени и бедра пламъците щяха да близнат, преди да разкъсат тялото й — струваше й се, че това е някаква двойничка, а не тя.

Иначе щеше да трепери и да изпитва страх…

Вместо това изпитваше наситен, плътен покой.

Никога не бе чувствала толкова силно своето раздвоение. Значи имаше две Ан. Тя и другата.

Бедите се случваха на другата: тя скандализираше, каквото и да направеше, тя подклаждаше омраза с бунтарски речи. Тази, другата, могъщите хора бяха решили да убият. Тази, далечната, Ан не я познаваше и едва-едва изпитваше капчица съчувствие към нея.

Истинската Ан, макар да споделяше обвивката от кожа със своето подобие, не бе в същото положение. Докато другата Ан вещо нападаше римокатолическата вяра от своето време, истинската безметежно изказваше своето обожание към Господа. Ако другата предизвикваше отмъстителната ревност на Ида, истинската Ан би дала кръвта си за своята братовчедка.

Всъщност, другата Ан бе Ан според другите. Малкото, което те разбираха от нея. Неточната представа, която имаха. Онова, което огледалото на тесните им очи успяваше да отрази от нея.

Тъй като отражението възпроизвежда образа наопаки, образът на Ан беше точно обратното на онова, което тя беше. Един Брендор я виждаше като светица, а стотици хора я виждаха като вещица.

По време на последната си нощ на земята, тя си бе дала сметка за това. Осъзна проблема и това й позволи да се освободи от него. Тази сутрин щяха да убият другата Ан. А тя, тя щеше да бъде другаде.

Надзирателят отвори вратата на един свещеник.