Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Опитах се да задържа последния си любовник. В Шарлероа Клаус това и чакаше. Бях се настървила да спечеля и се показах съвършена — примерна домакиня, изкусна готвачка, добър слушател, несравнима любовница. Той се втурна в живота, който му предлагах. По-лошо дори — настани се удобно в него. След три седмици живеех със султан, който смяташе, че има вечна робиня. Бях попаднала в капана на своето съвършенство. И тъй като се насилвах, вече не успявах да стигна до блаженство в неговите обятия.

Представяш ли си? Докато Клаус и Анна не знаеха нищо един за друг, дори името и възрастта си, Клаус и Анна си доставяха наслада. Щом Клаус разбра какво може да очаква от Анна и обратното, Клаус и Анна го подкараха мързеливата. Щедростта, която загадката подклаждаше, се бе заситила и бе изпаднала в дрямка. Тъй като Клаус, същински великан, имаше доста буен темперамент — приятно качество за в леглото, но не извън него, — аз се възползвах от неговото отсъствие една събота, за да се изнеса, като смених не само апартамента, но и града.

В Намюр отново започнах да отдавам себе си на мимолетни тела. Но знам, че няма дълго да издържа така.

Ула, една приятелка швейцарка от Цюрих — мисля, че споменах за нея в предишното си писмо, — твърди, че трябвало да продължа и че сегашната ми съпротива се вписвала в традиционния буржоазен кодекс, тоест, че съм дърпала назад.

— Съдиш себе си твърде строго, Анна, използваш категории, научени в детството. А ти си свободна жена, естествена жена, дива, — каквито са били нарочените за вещици в миналото, — критикуваш се през очите на жена, превърнала се в собственост на съпруга. Защо един мъж да е нещо по-добро от множество мъже? Кой е рекъл, че любовта е моногамна? Всъщност „едномъжова“ в твоя случай… Къде е записано, че сексуалността трябва да се сведе до едно унило предъвкване? Какво е основанието досадата да е единствената орис на съвкуплението?

Когато ме гълчи така, си връщам смелостта. Но напоследък си позволих да отбележа пред нея, че и тя не живее според своите принципи, тъй като се задоволява с приятелката си Октавия от двайсет години насам. Ула поаленя — както всеки път, щом й заговорят за Октавия — и спря да ме хока с глас на сержант инструктор.

Тя не разбира моето притеснение. Нямам нищо против многобройните залитания, само бих искала аз да съм тази, която прегръща и се наслаждава, а не някаква женска вълчица, която ми се изплъзва и ме оставя на брега.

Питам се дали Ан от Брюж е познавала това. Според малкото документи, които успях да изровя, я наричат „дебата от Брюж“, явен знак, че е отказвала на мъжете. Но дали все пак е правила любов? Мен, например, ако ги питате, съседите биха ме нарекли стара мома, те и не подозират за двойствения ми живот, нито за съвършенството на раздвоението ми. Когато чета „Огледало на незримото“ ми се струва, че Ан описва онова, което изпитвам по време на оргазъм, изтръгването от себе си, загубата на всяка ориентация, раздуването на тялото до размерите на вселената, усещането, че участвам в космическото движение.

Колко си приличаме отвъд столетията…

Изоставена при своето раждане и отгледана от осиновители, тя е расла без отправни точки; аз също отраснах без такива защитни образци, на мене също ми се наложи да търся онова, което не ми бяха дали, поведение, виждане за света. А може би сме били щастливки, че не сме ги имали?

В стиховете й виждам как търси баща и любим. Като мен. Религията и е позволила възхитително да се впусне в такова търсене: говори ли за баща, значи говори за Бог, ако говори за любим, значи се обръща към Исус. Първият заповядва, вторият обича. Човек почита закона на единия, а след това се наслаждава в обожанието си към втория. Странно е, че християните са съумели да разтворят такова ветрило, което да позволява на божественото да приема всички цветове, от които хората имат нужда, включително женската отсянка на Дева Мария или прозрачната на Светия Дух…

В младите си години бях смесила у Франц баща и съпруг. Днес се питам дали психоанализата, с достопочтената фигура на Фройд и привлекателната на Калгари, не ми е предоставила същата възможност.

Няма значение…

Ан, сестро моя в лабиринта, надявам се скоро да завърша книгата, която ще те разкрие пред целия свят.

Колкото до теб, скъпа ми Гретхен, отсега ти заявявам, че ще бъде посветена на теб. Приемаш ли?

Твоя Анна, която още те обича, дори повече.

Таксито излезе от летище Шарл дьо Гол и понесе Ани и Итън към Париж.