Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

За три дни я бяха полазили гадини, но след като се изподра, тя помисли за кравите, които търпят мухите, и за дивите зверове, които поддържат паразити в козината си, и реши да не им обръща внимание. В бурята, която опустошаваше живота й, сред клоаката, която се наричаше затвор, тя се мъчеше да запази своята ведрост. Ако се отпуснеше, щеше да изглежда виновна, когато се явеше пред съда.

Процесът срещу нея щеше да започне днес. Следствието бе приключено набързо, което не вдъхваше надежда на привържениците на Ан — Брендор, леля Годеливе и хората от народа.

Доказателствата се оказваха неоспорими. Заради зрелищните симптоми на отравяне — гърчове, спазми и задушаване — смъртта на Върховната сестра бе обявена за резултат от убийство, а на утреня, когато бяха узнали, че лекарят на Корделиерите е предал Богу дух по същия начин, направиха връзка между двете дела. Оттам-нататък всичко бе против Ан: В писалището й откриха зелена стъкленица с отрова в нея, същата отвара, която жените от бегинажа, които се грижеха за Великата Госпожица, бяха видели как Ан дава на болната; послушниците от „Свети Козма“ свидетелстваха, че Ан на няколко пъти бе говорила с техния господар и бе отнесла със себе си някакви лекарства, и тъй като бе минала през хосписа него ден, четвърт час преди виковете на агония, те изградиха хипотезата, че Ан е убила Себастиен Меус, за да си осигури неговото мълчание.

Убийствата не бяха единственото й престъпление: Ида бе свидетелствала, че братовчедка й организира в нощите на пълнолуние сатанински ритуали с участието на диви зверове. Тя разказа странното измъкване, добави в обилни подробности нощното къпане на полянката и заяви, че Ан почита култа към сивата звезда, отправя странни заклинания към звездите и неизменно оставя вълка да я обладае. Зверските й ласки я били отвратили, а сластните викове на братовчедка й надминавали по сила ръмженето на хищното животно. Това обвинение бързо обиколи града и от невероятно се превърна в популярно, до такава степен разгорещяваше умовете, и жени, и мъже предпочетоха низките обяснения пред възвишените аргументи и намираха за по-правдоподобно вещица да се съвкупява с животно, нежели млада девица да налага законите си на опасните хищници.

След това Ида не се затрудни ни най-малко да опише медитациите на Ан като транс, по време на който отваряла вратите на тялото си за дявола. Между другото, тя заяви, че е жертва на проклятие, хвърлено й от нейната братовчедка: иначе как да изтълкува своето главоломно пропадане? Излагаше на показ потресаващото си лице, белезите и следите от изгарянията и обвиняваше Ан за своите беди.

Въображението на обезобразената жена беше бездънно и тя всеки ден прибавяше все нови и нови опозоряващи Ан низости. Добре че лейтенантът бързо затвори разследването, инак Ида щеше да хвърли върху Ан и пожара, който сама бе предизвикала.

Понеже не разбираше нищо от стихотворенията й — „претенциозни щуротии“, — Ида не успя да си послужи с тях. За сметка на това архидяконът, който научи за ареста на получилото просветление момиче и за смъртта на покровителката й същия ден, изпрати в канцеларията собствените си копия, като добави бележка, според която забелязвал в тях израз на атеизъм и на вяра, противна на ученията на Църквата. Тъй към точките на обвинението, произтичащи от общото право, се прибави и вероотстъпничество със съмнения за ерес. И за да успокои прокурора, който се притесняваше да не би изслушването да се окаже дълго, архидяконът го посети и обясни, че не било необходимо да се вика представител на Инквизицията, ако самият той се предложел за консултант по теологичните въпроси.

Щом Брендор дочу за това, той се опита да задейства собствените си познанства. Но всеки трепереше — по теологичните въпроси, заради анабаптистите, мюнцерианците и многобройни други разколници, които разцепваха римокатолическата вяра и чиито междуособици бяха подпалили Фландрия и Германия, той получи единствено учтиво изслушване, смътно негодувание и боязливи обещания. Никой свещеник или учен нямаше да дойде като противотежест на злостните речи на архидякона, който се бе самопоканил на делото.

Отекна изщракване.

Ръждивите панти изскърцаха.

Надзирателят отвори вратата на килията и накара Ан да го последва, отключи, след това отново заключи множество решетки с огромните ключове от връзката си, и я отведе в канцеларията. Оттам я преведоха в залата на съда.