Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Че имам заоблено дупе.

Ани поздрави, стана и излезе от стаята.

Джоана благодари на колежката, двете се поздравиха една друга за това ексклузивно интервю, обещаха си да вечерят някой път заедно в града, запрегръщаха се шумно и накрая се разделиха.

Джоана отиде при Ани, която наблюдаваше океана. Бе продала замъка в Бевърли Хилс и се бе настанила тук, на брега, в дълъг бял павилион досами водата, къща, предназначена за някой инженер, лекар или семейство от средната класа, а не за звезда-мултимилионерка. Джоана се бе понамръщила, но после, когато си бе дала сметка за ползата, която фотографите биха могли да извлекат, и за интереса от вестникарски публикации, обрисуващи Ани в този временен пристан, бе застанала на нейна страна.

— Браво. Даде й материал за готина статия.

Ани поклати глава, без да изпуска от очи вълните, които се гънеха.

— Итън излиза тази вечер.

— Няма ли да го посрещнеш пред затвора?

— Не. Изпратила съм му кола. Отказвам да ми пратиш пред затвора взвод папараци и те да ме увековечат в неговите обятия.

Джоана дори не се опита да се защитава. На Ани това й се понрави. Обърна се към агентката.

— Сега съм добре.

При тези нетърпими думи Джоана остави огорчението си да избухне:

— Не. Откакто си „добре“ си много зле. Ани, упражняваш една от най-вълнуващите професии в света, една от най-доходоносните, а си се погребала тук напълно безразлична. Помолих те да прегледаш сценария на „Жените на баща ми“. Цял Холивуд плете интриги, за да получи този текст, това ще бъде събитието на следващата година. А ти се прозяваш и се топиш по Итън!

— Прочетох го.

Джоана плесна с ръце. Най-сетне! „Жените на баща ми“ се очертаваше като новата важна многолюдна комедия. Агентите със зъби и нокти се бореха да намърдат клиентите и клиентките си в този проект. Но Ани Лий, първата актриса, на която се бяха обадили, два месеца не си беше направила труда да отговори.

— Собствениците на студиото искат само теб, даваш ли си сметка? Само теб! Отказаха да бъдат безпокоени дори от най-големите.

— Жалко, защото аз няма да го направя.

Джоана пребеля. А Ани отново се загледа в Тихия океан.

— Скъпа, това е невъзможно, това е филмЪТ.

— Права си: това е ФИЛМЪТ, НАЙ-ТЪПИЯТ ФИЛМ за годината, а Господ знае, че конкуренция не липсва. Засмя ли се поне веднъж, докато чете сценария? Аз не. Видя ли героите? Аз едва зърнах някакви силуети, които сипят вулгарности…

— Това е днешният вкус.

— Лош вкус.

— Пиесата пожъна успех на Бродуей!

— Това, че хиляди хора хвалят някакви малоумия, няма да ме накара да си променя мнението.

— Ани, събуди се! В Холивуд сме, скъпа. Има проекти, в които човек е длъжен да се включи. Мисля, че не можеш да оцениш привилегиите си. Ти си част от затворения клуб на онези актриси, при които сценариите идват първи. Можеш да избираш.

— Именно, избрах да откажа.

— Това е самоубийство!

Ани се отправи към ниската масичка, затрупана с брошури.

— Джоана, ти си представяш, че изоставям работата. Не е така. Искам много скоро да направя роля. Някаква красива история, с която да се гордея.

Тя посочи купчината свитъци.

— Виж… предлагам ти да ги изчетеш всичките за една седмица. Все ще има някоя добра, нали?

Джоана сви рамене, отвратена: трябваше да си остане във фирмата на баща си в Сиатъл вместо да се трепе цял живот, за да постигне успех в Холивуд. Да изгради тухла по тухла кариерата на една звезда и накрая да чуе това!

— Стига. Приятна среща с твоя каторжник. Достатъчно време изгубих тук.

Джоана тресна вратата. По пътя към колата си тя очакваше всеки миг Ани да я повика. Бе преживявала стотина пъти тази сцена, стотина пъти се бе фръцвала с пресилена мъка и стотина пъти доброто сърце на Ани не бе успявало да понесе сблъсъка и тя бе тичала след нея.

Щом стигна до вратичката, Джоана хвърли бегъл поглед към къщата. Ани не се появи.

Смаяна, тя седна на волана и изгуби още няколко минути да си оправя грима.

Напразно.

Ани бе отишла да се поразходи край водата.

Вечерта Итън звънна на вратата. Ани отвори, прегърнаха се, а след това, без да произнесат нито една дума, отидоха в спалнята, където почтително и почти свенливо, се преоткриха.

На вечеря Итън разказа за затвора, за унижението да живее в килия, за отношенията с другите задържани, за култа към бодибилдинга, който властва там. По мускулната маса можело да се познае дали затворникът излежава дълга присъда или не.

— Аз си останах като от връв. Пет месеца затвор няма как да ме превърнат в атлет.