Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

В този миг, цялата трепереща, реших, че щом не мога да го утеша, ще му дам всичко, което притежавам.

На другия ден отидох при търговците на произведения на изкуството, от които бях набавила колекцията си от стъклени топки, и им намекнах да дойдат да огледат моите екземпляри, за да ги откупят.

Ще повярваш ли? Тези дръвници, които ми бяха издухали цяло състояние, не си направиха труда дори да дойдат у дома, въпреки моите настоявания. Един от тях, след сума ти молби, благоволи да се появи и да ми предложи смешна сума, една хилядна от онова, което струваха топките.

По мое нареждане прислугата го изхвърли.

Този епизод ме изпълни с отвращение, отвращение към онези мошеници, отвращение към себе си, че се бях показала тъй наивна, отвращение към тези вещи, чиято стойност се бе сгромолясала.

Какво направих ли?

В Дунава, ако слезеш под моста „Радецки“, и ако със съответното оборудване успееш да доплуваш до дъното, ще откриеш по дъното, сред пъстървите и щуките, най-бароковата флора, която някога си виждала: поникнали са стъклени цветя, кристални полянки, неподвижна, пъстра растителност, която някой бог-бижутер с италиански вкус, се е забавлявал да отгледа.

Всъщност няколко нощи поред, щом минеше полунощ, изсипвах там онова, което наричах „моите съкровища“.

Сбогом, Виена. Оставих състоянието си на Франц, мизерните остатъци от личната ми касета и милионите, които бях внесла в общата сметка на семейството. Без да го попитам. И против на мнението на Шьондерфер.

По онова време Франц ми отказа развод.

Упорства така години наред. Неговата опърничавост ме развълнува и ме накара да го жаля, толкова ясно знаех какво означава тя: Франц отхвърляше нашата раздяла, искаше да си останем свързани и чакаше да се върна, готов да ми прости.

Чак миналия месец получих документите, които трябваше да подпиша. Нотариусът се нагърби с процедурата. Кой ли се криеше зад това? Дали Франц най-сетне се бе съгласил — бих желала да е така, — или семейството, след различни интриги, бе успяло да го прекърши? Никога няма да узная.

Тръгнах от Виена бедна. И това ми се отрази благотворно. Състоянието, което ми се бе паднало от осиновителите ми, ми бе сътворило съдба въпреки моята воля, съдбата на наследница на богатство. Останала без пари, щях да се върна към собствения си живот. Или да го измисля наново.

Първо се настаних в Цюрих. Там наех мансарда срещу езикови уроци и започнах да чета трудовете на Фройд. След това започнах второ лечение, теоретично, а не терапевтично, стъпка, която ми позволи на свой ред да стана психоаналитик.

Да, чу ме Гретхен! Станах лекар на душата. Лекувам страдащи хора. Разбира се, засега ми е трудно да си набера клиентела, но не губя надежда, че ще успея.

Междувременно, за да запълвам времето си, пиша книга за фламандския мистицизъм, едно есе, което имам намерение да изпратя на професор Фройд, щом го завърша.

Как стигнах дотук ли?

Заради едно дърво.

Този път не става въпрос за стъклено дърво, изработено в Мурано или в Бакара, а за една липа, до която ме отведоха стъпките ми.

Посетих Белгия с Ула, една приятелка от Цюрих, която преподава история в девическата гимназия. Бяхме обиколили богатата Валония и в контраст с нея, Фландрия ни се стори бедна, освен когато Антверпен ни разкри своя блясък и когато, по-късно, този същински накит, Брюж, ни прие край своите канали.

Вече нямахме време, но Ула държеше да мине през бегинажа. За да разбереш нейната настойчивост, трябва да уточня, че Ула се бори за освобождението на жените и оспорва допълващата роля, която обществото ни отрежда от векове насам. Иска за нас право на глас, като твърди, че щом се подчиняваме на законите, трябва и да участваме в тяхното създаване. Тя не приема идеята, че сме по-низши по ум, а още по-малко по способност да избираме. Трябва ли да чакаме войните и недостига на мъже, за да откриваме всеки път, че жените могат да носят отговорностите на мъжете, а дори и да поемат традиционно мъжките занаяти? Макар да не съм тъй разпалена като Ула, одобрявам борбата й и се надявам, че не принадлежиш към онези гъски, които се чувстват оскърбени от нея.

Според Ула жените от бегинажа са били първите еманципирани жени в Средновековието, тъй като са измислили независимия модел на живот, без да образуват двойки и да създават семейства. Те не са се побирали в обичайните модели — брак, майчинство, вдовство, ухажване — и са имали мечти отвъд пелените и намачканите чаршафи. Организирани в нерелигиозна общност, те са предлагали алтернативен модел в онези времена на мъжко господство. Всъщност твърде скоро мъжете тръгнали срещу тях, неведнъж се нахвърляли срещу техния начин на живот и накрая ги разтурили.