Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

По време на церемонията се вглеждаха в нея малко прекалено настойчиво. Всеки търсеше зад черните очила и шал нейните чувства. Тъй като лечението й за дезинтоксикация беше много гледана програма, внезапното й прекъсване бе предизвикало прекомерни коментари. Някои говореха за провал на лечението, който клиниката се опитвал да прикрие, други говореха за неуправляемия темперамент на Ани, която и в болничната стая, и на снимачната площадка, бе известна с капризите си, а потребителите на интернет, които бяха следили живото предаване, бяха надушили искрата между нея и болногледача, връзка, която Ани била искала да защити.

Истината отстоеше на равни разстояния от всички хипотези. Итън бе хванат на местопрестъплението при кражба от болничната аптека, кратко разследване бе разкрило, че от доста време насам той бе свивал различни лекарства за лична употреба, и съдът му бе дал пет месеца строг тъмничен затвор. Щом упоената Ани дойде на себе си достатъчно, за да научи истинските факти, тя настоя да напусне клиниката. При първото й избухване режисьорите излъчиха кадри, снимани предните дни. Срещите се оказаха буреносни. Джоана откри една нова Ани, борбена и решена да не се остави да я манипулират. Когато Ани я заплаши, че ще отхвърли споразумението, което Джоана бе подписала с клиниката и телевизионния канал в нейно отсъствие, изпадналата в паника акула веднага проведе преговори за излизането на клиентката й от клиниката.

Щом се върна към нормалния живот, Ани се прибра у дома. Макар да бе приела, че определена медицинска помощ може да й помогне да се дезинтоксицира, тя отказа всякакъв друг контакт.

Смъртта на Сак-Вюитон я бе извадила от леговището й.

Докато организираше това излизане, Джоана се опита да възвърне ролята си до Ани. Тя не само действаше като пресаташе, но и всички знаеха, че именно тя, въпреки маститата импресарска агенция, на която принадлежеше звездата, й налага в кой проект да работи.

Свещеникът приключи опелото.

Един мъж в черен костюм се отдели от множеството и зачете някакъв текст, а Ани не можа да повярва на очите си: Дейвид, още по-сладък от обичайното, чак се гънеше от вълнение. Под претекст, че е играл внука й в „Момичето с червените очила“, той се обръщаше към Сак-Вюитон, все едно ставаше дума за истинската му баба.

Всъщност — Ани беше свидетел на това — Сак-Вюитон и той съвсем не се бяха сприятелили по време на снимките.

— Мръсник — процеди тя.

Джоана отвърна полугласно:

— Тази част от церемонията си беше твоя, скъпа, но както си ти е навикът, ти я отказа.

— Дейвид не я познаваше. А тя го намираше за блудкав и захаросан. Дори ми каза: „Аз, с моя диабет, не бива да се срещам с това момче.“

— Текста му го написа Питър Мърфи, един от най-добрите автори в Холивуд.

Ани се заслуша. И наистина, словото ромолеше от духовитост, хумор и патетика. Истински шедьовър.

Това просто отврати Ани.

Без да се стреми към ни най-малка дискретност, тя се обърна и с широки крачки се упъти към колата си. Цял Холивуд вдигна изненадано глава. Дейвид, който усети, че е изгубил всеобщото внимание, отлепи очи от текста, потърси какво се случва и видя как вбесената Ани хлопва вратичката на лимузината.

Изигра неразбиране и сбърчи чело като Джеймс Дийн в „На изток от рая“, а след това изду ангелската си уста и продължи да чете.

Колата се движеше вече четирийсет и пет минути, а Ани и Джоана не бяха произнесли ни дума.

Ани бе дала на шофьора име на улица, която Джоана не бе чула.

Агентката се чудеше как отново да се сближи с девойката, потънала в мисли. Тъй като знаеше каква искрена любов храни тя към покойната, опита на този терен:

— Какъв изумителен път мина Табата Кер. Даваш ли си сметка? Всички медии отразиха погребението й. Беше се превърнала в институция в Холивуд.

Макар да не реагира, Джоана усещаше, че Ани я слуша.

Тъй че продължи:

— В тази професия най-важното е да държиш здраво. Преди двайсет години нямаше да можеш да ме убедиш, че когато почине, Табата Кер ще получи толкова почести.

Ани излезе от немотата си:

— А това няма кой знае каква стойност.

— Какво?

— Известността. Днес хората си въобразяват, че слабата е най-добрата разплата.

— Когато си известна, получаваш различни договори, от тези, ако гниеш в сянката.

— На каква цена, Джоана? На каква цена? Цената е прекалено висока. Човек се отразява в огледалата, но също така им принадлежи. Сак-Вюитон пожертва Табата Кер заради реномето си. В нея всичко бе зрелищно: шитото й лице, изчислените й реплики, невъзможните й дрехи, циничният й каубойски хумор, изяденото от кариерата й време. Дори смъртта си повери на идните времена. Смешна работа.