Милорад Павич - Хазарски речник

Виждаш ли, че не само ти там се занимаваш с наука в твоя Ягелонски университет, ами и аз тука. Върнах се най-сетне към своята специалност и към младостта, която има вкус на плод, пренесен с кораб през океана. Нося сламена шапка във формата на кошница. В нея може, без да я сваляш от главата, да донесеш череши от пазара. Старея всеки път, когато в Краков от романската камбанария бие полунощ, и се будя, щом на Вавел камбаната удари сутрин. Завиждам на вечната ти младост. Как е твоят Абу Кабир Муавия? Има ли като в моите сънища чифт окадени тънки уши и добре изцеден нос? Благодаря ти, че го взе при себе си. Вероятно вече знаеш всичко за него. Представи си, той работи нещо, което е твърде сходно с твоята и моята работа! Пада ни се нещо като колега. В университета в Кайро преподава сравнителна история на религиите на Близкия изток и се занимава със староеврейска история. Създава ли ти трудности като на мен?

С обич д-р Шулц

9

Йерусалим, януари 1981

Доротка, случи се нещо невероятно. След като се върнах от Америка, намерих между неразпечатаната поща и списък на участниците в онзи симпозиум за културата на черноморските крайбрежия. Можеш ли да познаеш кой е в списъка? Или ти си знаела това преди мен с тази твоя пророческа душица, на която няма защо да се къдри косата на фризьор? Арабинът от плът и кръв, онзи със зелените очи, който ме изгони от леглото на моя мъж. Пристига на симпозиум в Цариград. Но няма да продължавам да те лъжа. Не той идва да види мен. Аз отивам в Цариград, за да го видя най-сетне. Отдавна съм пресметнала, че специалностите ни се кръстосват и ако тръгна по научни симпозиуми, не може да не ни се кръстосат и пътищата. В моята чанта лежи съобщение за хазарската мисия на Кирил и Методий и под него един "S & W", модел 36, калибър 38. Благодаря ти за напразните опити да вземеш Абу Кабир Муавия при себе си. Сега аз поемам отговорността за него. Обичай ме така, както не обичаш Исак. Сега това ми е по-нужно от всякога. Нашият общ баща ще ми помогне...

10

Цариград, хотел "Кингстоун " 1 октомври 1982

Мила Доротея, нашият общ баща ще ми помогне - писах ти последния път. Бедна моя малка наивница. Какво знаеш ти за нашия общ баща? Докато бях на твоите години, и аз не знаех нищо, както ти сега. Но моите години ми дадоха време да мисля. Знаеш ли кой е твоят истински баща, душице? Онзи поляк ли, който имаше брада като трева, който ти е дал презимето Квашневска и смело се ожени за твоята майка Ана Шолем? Мисля, че не. Спомняш ли си онзи, когото не можахме да запомним? Спомняш ли си Ашкенази Шолем, младия човек от снимките, с очила за езда на носа и с друг чифт стъкла в жилетката? Който пуши вместо тютюн чай и има красива коса, която захапва фотографираните му уши. Който казвал, както ни разправяха, "ще ни спаси нашата мнима жертва". Спомняш ли си брата и първи мъж на твоята майка Ана Шолем, по баща уж Закевич, по мъж Шолем, по втори мъж Квашневска? И знаеш ли кой е истинският баща на нейните дъщери, на теб и на мен? Сети се най-сетне след толкова години! Твоят вуйчо и брат на майка ни като нищо би могъл да ни бъде и баща, нали? Защо всъщност той да не може да бъде мъжът на майка ти? Какво мислиш за подобно изчисляване, хубавице? Възможно е госпожа Шолем да не е имала никакъв мъж преди брака, а не е могла да се омъжи повторно като девица, нали? Може би затова се явява по такива необикновени пътища, донасяйки ужас, за да ни подсети. Както и да е, нейната старост не е изчезнала в нея и аз си мисля, че моята майка, ако е постъпила така, хиляди пъти е била права, и ако мога да избирам, аз избирам за баща по-охотно брата на моята майка пред когото и да е друг. Нещастието, мила моя Дорота, нещастието ни учи да четем своя живот по обратен ред...

Тук в Цариград се запознах вече с някои хора. Не искам по никакъв начин да изглеждам особена и бъбря с всички, сякаш отварям уста под дъжда. Един от колегите, който е дошъл тук на симпозиума като мен, се нарича д-р Исайло Сук . Той е археолог, медиевист, знае добре арабски, разговаряме на английски и се шегуваме на полски, защото той говори сръбски и казва, че е молец на своите дрехи. Неговото семейство вече сто години пренасяло от къща в къща една и съща кахлена печка, а той смята, че XXI столетие ще се различава от нашето, така че най-сетне хората ще въстанат единно срещу досадата, която днес ги залива като заразена вода. "Носим камъка на досадата - казва д-р Сук - на раменете си по огромната планина като Сизиф. Навярно хората на бъдещето ще се сепнат и ще въстанат против тази чума, против досадните училища, досадните книги, против досадната музика, досадните науки, досадните срещи и ще изхвърлят отегчението от живота и работата си, както повелява нашият праотец Адам." Той говори така полунашега, пие вино, като не позволява да му доливат чашата, защото, казва, чашата не е кандило да се допълва, преди да се изпразни. От неговите учебници се четат лекции по света, но той самият няма възможност да преподава. Трябва да чете нещо друго в университета. Неговата изключителна осведоменост в специалността не отговаря на незначителния му научен авторитет. Като му казах това, се засмя и ми обясни: