Милорад Павич - Хазарски речник

Тя се засмяла и попитала:

- Как ме откри?

- Веднага забелязах - отвърнал той, — че в мен има три страха, а не един.

По-важна литература: John Buxtorf. 'Praefacio" - към базелското издание на книгата на Халеви на латински (Liber Cosri. Basilae, 1660); Lexicon Cosri, conlinens, colloquium sen dispulationem de religione, Regiemonti Borussiae excu-debat typographic Ioannes Daubmannus, Anno 1691 (унищожено издание); Еврейская знцикяопедия. Петербург, 1906-1913, т. 1-16 (том I съдържа обширна статия и литература за Халеви); селективна библиография е дадена към изданието J. Halevi. The Kuzari (Kilab al Khazari). New York, 1968, pp. 311-313; най-новото двуезично издание на стиховете дава Arno Press, New York, 1973; Encyclopaedia Judaica, Jerusalem, 1971.

ШУЛЦ, д-р ДОРОТА(Краков, 1944) - славистка, професор в университета в Йерусалим, моминско име Квашневска. В документите на университетските архиви на Ягелонския университет в Краков в Полша, където се е дипломирала Квашневска, в Йейл в Съединените американски щати и в документацията за хабилитирането на Дорота Квашневска за доктор на науките не се откриват данни за произхода й. Дъщеря на еврейка и поляк, Квашневска е родена в Краков при необикновени обстоятелства. Майка й е оставила една бележка, която е принадлежала на бащата на Дорота Квашневска. Тя гласи: "Моето сърце е дъщеря ми; докато аз се равнявам по звездите, то се равнява по месеца и по болката, която чака на края на всички бързини..." Квашневска никога не могла да узнае кой е авторът на тази бележка. Братът на майка й, Ашкенази Шолем, изчезнал през 1943 година при гоненията на евреите по време на немската окупация на Полша, но преди това успял да спаси сестра си. Пренебрегвайки всичко, той набавил на сестра си фалшиви документи, които били на името на някаква полякиня, и се оженил за нея. Венчавката станала във Варшава, в църквата "Свети Тома", и се смятала за брак между покръстен евреин и полякиня. Когато той, пушейки своя чай от мента вместо тютюн, бил отведен, неговата сестра и съпруга Ана Шолем, която продължавали да смятат за полякиня, а и тя носела моминското име на някоя Ана Закевич, се развела със своя мъж (и брат, което, разбира се, знаела само тя) и така си спасила главата. Веднага след това се омъжила за някакъв вдовец Квашневски, чиито очи били като луничави яйца, в думите бил шут, в мислите - рогат. От него имала едно-единствено дете -Дорота Квашневска. След като завършила славистика, Дорота отишла в САЩ, където по-късно защитила докторат по стари славянски литератури, но когато Исак Шулц, когото познавала още от студентските си години, заминал за Израел, тя го придружила. През 1967 година той бил ранен в израелско-египетската война, а през 1968 година тя се омъжила за него и останала да живее в Тел Авив и в Йерусалим, водела курс по история на ранното християнство при славяните, но непрекъснато изпращала в Полша писма на свое име. На плика слагала своя някогашен адрес в Краков и тези писма, които Квашневска, по мъж Шулц, пишела до себе си, в Полша ги запазила неотворени нейната някогашна хазяйка с надежда, че някога ще може да ги предаде на Квашневска. Писмата, освен едно-две, са къси и представляват нещо като дневник на д-р Дорота Шулц в периода между 1968 и 1982 година. Те се отнасят до хазарите дотолкова, доколкото последното, писано от предварителния арест в Цариград, засяга хазарската полемика . Тук писмата са дадени в хронологичен ред.

1

Тел Авив, 21 август 1967

Мила Доротка,

Тук имам чувството, че блажа за чуждия, а постя за своя хляб. Докато ти пиша тези редове, знам, че вече си станала по-млада от мен там, в твоя Краков, в онази наша стая, където винаги е петък, където ни тъпчеха с канела, сякаш сме ябълки. Ако някога получиш това писмо, в мига, когато го четеш, ще бъдеш no-възрастна от мен.

Исак е добре, лежи някъде в някоя болница на бойното поле, но се възстановява бързо и това личи по буквите от ръкописа му. Пише, че сънува "краковската тишина, тридневна, два пъти подгрявана, малко загоряла на дъното". Скоро ще се срещнем и аз се плаша от тази среща не само поради раната му, за която още нищо не знам, но и за това, че всички ние сме дървета, закопани в своята сянка.

Щастлива съм, че ти, която не обичаше Исак, остана там, далеч от нас. Сега на нас двете ни е по-лесно да се обичаме.

2

Йерусалим, септември 1968

Доротка,

Само няколко реда: запомни завинаги - работиш, защото не знаеш да живееш. Ако умееше да живееш, нямаше да работиш и никаква наука нямаше да съществува за теб. Но нас всички ни учеха само как се работи, и никой не ни е учил как се живее. И ето че аз не умея. Вървях с кучета по непозната пътека във висока гора. Над пътеката се надвесваха клони. Накланяйки се към своята храна - към светлината, дърветата създаваха красота. От своята храна аз умея да създавам само спомени. Няма да стана красива от своя глад. Към дърветата ме привързва нещо, което те умеят, а аз не. А тези дървета ги привързват към мен само моите кучета, които тази вечер ме обичат повече, отколкото други вечери. Защото техният глад е по-хубав, когато са гладни от дърветата, отколкото когато са гладни от мен. Къде е тук твоята наука? В науката, за да продължиш нататък, е достатъчно да знаеш само последната дума в своята специалност. С красотата не е така.