Милорад Павич - Хазарски речник

Своя известен прозаичен труд за хазарите Халеви е писал на арабски и в еврейски превод той е отпечатан едва в 1506 година. В арабския оригинал и в староеврейските преводи на Ибн Тибон (1167) и Иехуда бен Исак Кардинал е претърпял редица издания. Еврейския превод, отпечатан във Венеция в 1547 и в 1594 година (особено второто от тези две издания), цензурата е осакатила, но към него върви коментар на Юда Мускат и се приема като значително издание. В XVII век Джон Бъкстърф превежда труда на Халеви за хазарите на латински. Чрез този латински превод до широката европейска общественост стига цензурираната версия на книгата на Халеви за хазарите. Аргументите на еврейския участник в хазарската полемика, Исак Сангари , в това издание на книгата на Халеви са противопоставени на анонимния ислямски и християнски участник в полемиката. Обаче в предговора към този труд, подложен на цензуриране, стои като написано от Халеви: "Понеже често ме питат какви аргументи и отговори бих могъл да дам на онези философи, които по гледищата си се различават от нас, и на хората от останалите вероизповедания (освен християните), както и на еретиците сред нас, които отстъпват от общоприетото еврейско вероизповедание, спомних си какво съм чувал за мнението и доказателствата на известния учен, участвал в полемиката при хазарския цар, онзи, който приел юдаизма преди четиристотин години." Очевидно пояснението в скоби "освен християните" е вметнато допълнително заради цензурата, защото Халеви в противовес на това пояснение в книгата си все пак говори за християнската вяра. По-точно говори за трите религии - за християнството, исляма и юдаизма, като ги символизира с изображението на дърво. На това дърво, казва той, клоните с листата и цветовете представляват християнството и исляма, докато коренът принадлежи на юдаизма. После, въпреки факта, че името на християнския участник в полемиката е изоставено, вижда се, че е останала неговата титла - философ. Това название "философ", както е наречен християнският участник в еврейските и християнските (гръцки) източници, всъщност е византийска университетска титла и не бива да се приема в обичайния смисъл на думата.

Текстът на Халеви в базелското издание на латински на Джон Бъкстърф впрочем е спечелил голяма известност и издателят е получавал писма по повод излизането на книгата. Даубманус в своя Хазарски речник от 1691 година обръща внимание, че в коментарите към книгата на Халеви се включва по това време и един дубровнишки евреин на име Самуел Коен , а след латинския превод се появяват преводи на испански, немски и английски език. Критично издание на арабския оригинал с успореден еврейски превод се появява в Лайпциг в 1887 година. Хиршфелд подчертава, че Халеви, говорейки за естеството на душата, си е послужил покрай останалите източници и с един текст от Ибн Сина (Авицена).

Популярността на Халеви рано станала толкова голяма, че за него се носели легенди. Смята се, че Халеви не е имал синове, а само дъщеря, чийто син приел името на дядо си. Руската еврейска енциклопедия привежда това като доказателство, че не е достоверно преданието, според което за дъщерята на Халеви се оженил знаменитият учен Абрахам Ибн Езра, защото синът на Езра не се наричал Иехуда. Това предание се намира на идиш в книгата Масех ха Шем на Шимон Акиба бен Йосеф и според него известният граматик и поет от Толедо Абрахам бен Езра (умрял в 1167 г.) се оженил в Хазария за дъщерята на Халеви. За тази женитба Даубманус цитира легенда, която гласи:

Абрахам бен Езра живеел в малка къща на морския бряг. Около нея винаги имало ароматни треви и ветровете не можели да отвеят тези аромати, а ги пренасяли като килим от място на място. Един ден Абрахам бен Езра забелязал, че ароматите са се променили. Това станало, защото усещал страх. В началото този страх в него бил дълбок като неговата най-млада душа, после слязъл в средната, та и в трета-

та, най-старата душа на Езра. Най-сетне страхът станал по-дълбок от душата на Бен Езра и той не могъл повече да стои в къщата. Искал да излезе, но като отворил вратата, намерил на изхода опъната паяжина, която се била хванала през нощта. Била паяжина като паяжина, но имала риж цвят. Когато се опитал да я махне, забелязал, че това е твърде умело изтъкана паяжина от коса. И почнал да търси притежателя на косата. Не намерил никаква следа, но съгледал в града чужденка, която вървяла с баща си. Тя имала дълга рижа коса, но не обърнала внимание на Бен Езра. Следващата сутрин Бен Езра отново усетил страх и на вратата отново намерил изплетем а мрежа от рижа паяжина. Когато този ден срещнал девойката, й подал две китки мирта.