Милорад Павич - Хазарски речник

Исак се върна, белезите не се виждат, когато е облечен, хубав е като някога и има вид на пес, който се е научил да пее краковяк. Харесва повече дясната ми гръд от лявата и спим непристойно. Има същите дълги крака, с които прескачаше стъпалата във Вавел и които от време на време обхваща с ръце около колената, когато седи. Името ми изговаря така, както бе използвано в началото, преди всички употреби, докато още не се бе изтъркало, минавайки от уста на уста... Да се разберем така: ще си разделим ролите и ти там, в Краков, продължавай да се занимаваш с наука, а аз тук ще се уча как се живее.

3

Хайфа, март 1971

Мила и незабравима Доротея, Отдавна не съм те виждала и кой знае дали бих те познала. Може би и ти вече не ме познаваш и не мислиш за мен в онези стаи, чиито дръжки на бравите се закачат за ръкавите. Спомням си полските гори и си те представям как тичаш през вчерашния дъжд, чиито капки се чуват по-силно, като капят от високите клони, отколкото от ниските. Помня те като момиченце и те виждам как растеш бързо, по-бързо от ноктите и косите си, а заедно с теб, но по-бързо от теб, расте у теб омразата към нашата майка. Трябвало ли е толкова да я мразим? Тук пясъкът предизвиква у мен жажда, но аз се чувствам някак странно с Исак вече от дълго време. То няма връзка с него, нито с нашата любов. То е свързано с нещо трето. С неговата рана. Той чете в леглото, аз лежа в палатката до него и гася лампата, когато го пожелая. Той остава неподвижен няколко минути и в мрака продължава да се взира в книгата и аз чувам как препускат мислите му по невидимите редове. А после се обръща към мен. Но щом се докоснем, усещам страшния белег на неговата рана. След любенето лежим, втренчени всеки в своята тъмнина, и преди няколко вечери аз го запитах:

- Нощем ли беше?

- Кое? - отвърна, въпреки че знаеше.

- Когато те раниха.

- Нощем беше.

- И не знаеш с какво е станало?

- Не знам, мисля, че беше щик.

Това ти, Доротка, млада и неопитна, може би няма да разбереш. Птица, която ловува по мочурищата и блатата, бързо потъва, ако не се движи. Час по час трябва да си вади крака от тинята и да го мести, да направи крачка нататък независимо от това, хванала ли е нещо, или не. Така е и с нас и нашата любов. Трябва да продължим, тук не може да се остане, защото ще потънем.

4

Йерусалим, октомври 1974

Мила Доротка,

Чета за славяните, как слизат на морето с копия в ботушите. И си мисля как се променя Краков, осеян с нови правописни и езикови грешки, сестри на напредъка на словото. Мисля си как ти оставаш същата и как Исак и аз се загубваме все повече. Не се решавам да му кажа. Когато се любим, колкото и да е хубаво и каквото и да правим, на гърдите и стомаха си усещам следата от онзи щик. Усещам го предварително, той се е изпречил в леглото ни между Исак и мен. Възможно ли е човек за няколко мига да може да се подпише с щик на тялото на друг човек и да нарисува завинаги своя портрет в чуждо месо? Постоянно трябва да ловя собствената си мисъл. Тя не е моя, когато се роди, а когато я хвана, ако успея, преди да отлети. Тази рана прилича на някаква уста и винаги когато се любим Исак и аз, щом само се докоснем, върхът на гърдите ми прониква в този белег като между някакви беззъби устни. Лежа край Исак и гледам в мрака мястото, на което той спи. Детелината мирише, покривайки миризмата на конюшните. Чакам го да се обърне: сънят изтънява, когато човек, спейки, се размести, и тогава мога да го събудя, защото няма да му бъде мъчно. Има сънища, които са скъпоценни, и други, които са смет. Будя го и питам.

- Левак ли беше?

- Мисля, че да - отговаря ми сънено, но с готовност, от което разбирам, че знае какво мисля. - Плениха го и го доведоха на сутринта в палатката ми да ми го покажат. Беше брадат, имаше зелени очи и рана на главата. Всъщност тази рана искаха да ми покажат. Раната бях направил аз. С приклада.

5

Отново Хайфа, септември 1975

Доротка,

Не знаеш колко си щастлива, че си там, в своя Вавел, и че си пощадена от този ужас, който става с мен. Представи си, че в леглото на твоя съпруг някой друг те хапе и люби, докато се любиш с онзи, когото обичаш. Представи си, докато се любиш със своя мъж, че усещаш през цялото време на корема си втвърдяване от някаква рана, което като някакъв чужд член се е вмъкнало между теб и твоята любов. Между Исак и мен лежи и ще лежи винаги някакъв сарацин със зелени очи, обрасли в брада! И ще отвръща на всяко мое движение преди Исак, защото е по-близо до моето тяло от Исаковото тяло. И този сарацин не е измислен! Тази гадина е левак и обича повече лявата ми гръд от дясната! Какъв ужас, Доротка! Ти не обичаш Исак като мен, кажи ми как да му обясня всичко това? Напуснах теб и Полша и дойдох тук заради Исак, а намерих в неговата прегръдка някакво чудовище със зелени очи, което се буди нощем, хапе с беззъба уста и е нащрек, когато Исак не е. Понякога Исак ме кара да се отдавам на този арабин. Когато ти потрябва, само го повикай! Ще дойде, той винаги може...