Милорад Павич - Хазарски речник

ХАЗАРСКИ КЮП- един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, получил подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното. Тъй като кюпът бил по-плитък от дължината на ръката му, това го учудило. Преместил го, обаче под кюпа имало равен под и никакъв отвор не могъл да намери, а отдолу кюпът имал дъно като всеки кюп. Взел пръчка и опитал с нея да достигне дъното, но отново неуспешно; дъното сякаш бягало. Помислил си: "Където съм аз, там е и моят праг", и се обърнал към учителя Мукадаси Ал-Сафер , като го помолил да му обясни какво означава тоя кюп. Учителят взел камъче, хвърлил го в кюпа и почнал да брои. Като изброил до 70, от кюпа се чул плясък, сякаш нещо паднало във вода, и учителят казал:

- Бих могъл да ти обясня какво означава твоят кюп, но си помисли има ли смисъл. Щом ти кажа какво е, кюпът неминуемо ще означава нещо по-малко и за теб, и за другите. Защото, колкото и да струва, не може да струва повече от всичко, а щом кажа какво е, той вече няма да бъде всичко, което не е, а което е сега.

Когато ученикът се съгласил с мнението на учителя, учителят взел пръчката и счупил кюпа. Момчето запитало слисано защо е направил тази пакост, а учителят отвърнал:

- Пакост би било, ако ти бях казал за какво служи, и после да го счупя. Така, понеже не знаеш предназначението му, не е пакост, защото ще продължи да ти служи, сякаш не е счупен...

И наистина хазарският кюп служи до днес, въпреки че отдавна го няма.

ХАЛЕВИ, ИЕХУДА [25] Или Юда - б. пр. (на арабски Абулхасан Ал Лави, малкият Халеви) (1075-1141) - главен еврейски хронист на хазарската полемика , един от тримата най-видни еврейски поети в Испания. Роден в Южна Кастилия, в селището Тудела, по желание на баща си Самуил Халеви Иехуда получил всестранно образование в мавърска Испания. "Мъдростта е само една - отбелязал Халеви по-късно, - мъдростта, разширена чрез сферите на всемира, не е по-голяма от мъдростта в най-дребните твари. Само че първата, сътворена от чиста материя, която е постоянна и е от по-висш вид, може да бъде унищожена само от Твореца, който я е създал, докато животните са създадени от материя, която е зависима от различни влияния, та и мъдростта в тях е зависима от топлината, студа и други неща, които влияят на тяхната природа." В талмудското училище на Исак Алфаси в Лусена Халеви изучавал медицина, знаел кастилски и арабски. На арабски учел медицина и философия, която била под древното гръцко влияние и за която писал: "Тя има само цветове, а няма плод и като дава храна на ума, не дава нищо на чувствата." Оттук е твърдението на Халеви, че един философ никога не става пророк. Медик по специалност, Халеви посвещавал голямо внимание и на литературата, и на староеврейската магическа традиция и прекарал живота си из разни места на Испания, дружейки с поети, равини и учени от своето време. Смятал, че женските органи са обърнати мъжки и че Книгата казва същото, но по друг начин: "Мъжът е алеф, мем, шин; жената е алеф, шин, мем. Колелото се върти напред и назад, нагоре няма нищо по-хубаво от радостта, надолу нищо по-лошо от неправдата..." Познавач на Талмуда, Халеви проследява произхода на алитерацията в името на Бога и предлага на съвременната библейска екзегетика схема за източника на буквите J и Е. Нему принадлежи поговорката: "Гласните са душата в тялото на съгласните." Предупреждавал, че във времето съществуват възли, "сърца на годините", които със своите удари поддържат ритъма на времето, пространството и човешките създания и поради това на тези възли отговарят възлови действия - делата в хармония с времето. Смятал, че разликите в нещата произлизат от тяхната същност:

"Някой би могъл да запита: "Защо не си ме създал като ангел?" Със същото право червеят би могъл да запита: "Защо не си ме създал като човек?" От тринайсетата си година Халеви знаел, че миналото е на кормилото, бъдещето - на носа на кораба, че корабът е по-бърз от реката, сърцето е по-бързо от кораба, но не вървят в една и съща посока. Запазени са около хиляда стихотворения, за които се смята, че са негови, и някои от писмата му до приятели, които са го предупреждавали: който вземе залък в уста, няма да може да си каже името, който си каже името, ще му загорчи залъкът в устата. От Кастилия Халеви се прехвърлил в Кордова, която тогава владеели арабите и в която от столетия съществувал интересът към хазарите. Тук работел като лекар и тук написал редица свои младежки стихотворения. Пишел с арабско стихосложение и слагал името си в акростих. "Аз съм морето с неговите бурни вълни", записал за себе си. "Диван" негови стихове е открит в Тунис, в ръкопис, по-късно допълван от други източници. През XVIII век го превеждат на немски Хердер и Менделсон. В 1141 година Халеви съчинил своя известен прозаичен труд за хазарите (Kitab al Khazari). Тази книга описва на първите страници полемиката, водена в двореца на хазарския каган между ислямски доктор, християнски философ и евреин равин, около значението на един сън. В понататъшните глави в разговора остават само двама участници - равинът и хазарският каган, и трудът придобива вид, който изтъква неговото подзаглавие: Книга с аргументи и доказателства в защита на еврейската вяра. Докато писал тази книга, Халеви направил същото, което прави и нейният герой - решил да тръгне от Испания на изток в желанието си да види Йерусалим. "Сърцето ми тегне към Изтока - пише той тогава, - а съм прикован за крайния Запад... Украшение на земята, радост на света, в който ме привлича нещо към теб... въпреки че го няма вече твоето царство, въпреки че на мястото на изцеляващ балсам сега сипят се само скорпиони и змии." Тръгнал през Гренада, Александрия, Тир и Дамаск, докато змиите се подписвали в пясъка по неговия път, както отбелязват легендите за него. На този път са създадени най-зрелите му стихотворения, между тях прочутите Сиониди, които се четат по синагогите на празника на свети Аб. Умрял на една крачка от целта, при слизане на светия бряг на своята прародина. Според едно свидетелство били го прегазили, сарацински коне в мига, когато видял Йерусалим. За сблъсъка между християнството и исляма е записал: "Нито на Изток, нито на Запад има пристанище, където бихме могли да намерим мир... победили Исмаил, надделеят ли едомейците (християните), моята съдба е все една - да страдам." Съществува предание, че на гроба на Халеви имало надпис: "Къде отлетяхте, вяра, благородство, скромност и мъдрост? Намираме се под тази плоча и в гроба сме с Иехуда неразделни." Така пословицата "Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея" се сбъднала и за Халеви.