Милорад Павич - Хазарски речник

Под небесния екватор в долините, където се смесват солена и сладка роса, расте огромна отровна гъба и на нейната шапка, превръщайки заразната й кръв в сладост, има малки ядивни печурки с изключителен вкус. Елените обичат да обновяват в този край мъжката си сила и зобат печурки-те от отровната гъба. Но онези, които не са достатъчно внимателни и захапят твърде надълбоко, поемат заедно с печурката и парче от гъбата и умират отровени.

Всяка вечер, като целуна своя любим, си мисля: съвсем естествено е, че някой път ще захапя твърде дълбоко...

При тези думи каганът се присъединил към изповядващите юдаизма и всичко това се случило преди полемиката, която според този източник се пада по времето на византийския цар Лъв III (717-740). След полемиката юдаизмът се утвърдил напълно при хазарите и околните народи по времето на кагана Савриел, в когото трябва да се вижда личността на кагана Овадия, защото той (според Даубманус) в четните години на своето управление се наричал Савриел, а в нечетните - Овадия.

Най-изчерпателният от староеврейските източници за хазарската полемика е едновременно и най-значителният, въпреки че е по-късен от упоменатите. Това е книгата Al Khazari от Юда Халеви , известен поет и хронист на хазарската полемика. Той приема, че полемиката и преминаването на хазарите в еврейската вяра са станали четири века преди той да напише труда си, а това значи през 740 година. Накрая трябва да се напомни, че според Bacher отзвукът от юдаизирането на хазарите може да се намери и в мидраш-книжовността. Легендите, разпространявани около това събитие, са били особено живи на Крим, на полуостров Таман и в град Таматара, който бил известен като еврейски град в хазарското царство.

Най-кратко казано, събитието, което е предмет на внимание на всичките тези източници, е станало по следния начин: В лятната столица на кагана, на брега на Черно море, където есенно време варосвали крушите по клоните и през зимата ги берели свежи, се озовали тримата теолози - един еврейски равин, един християнин грък и един арабски молла, а каганът им съобщил решението да премине с целия си народ във вярата на онзи от тях, който даде най-приемливо тълкуване на един сън. В този сън на хазарския каган му се явил ангел и му казал: "Богу са угодни твоите намерения, но делата ти не са". Около тези думи пламнал спор и еврейските източници, които привежда Даубманус, описват по-нататъшния развой на събитието така:

В началото еврейският представител, раби Исак Сангари, мълчал и оставил да говорят другите, гъркът и арабинът. Когато вече изглеждало, че каганът ще се съгласи със съображенията на ислямския участник, хазарската принцеса на име Атех се включила в разговора, упреквайки арабина със следните думи:

Прекалено мъдър си, когато говориш с мен. А аз гледам облаците как плават и изчезват зад планините, и в тях познавам своите безвъзвратни мисли. От тях понякога капят сълзи, но в кратките минути, когато облаците се разпръскват, между тях аз виждам чисто небе с твоето лице в дъното, защото само тогава нищо не ми пречи да те видя такъв, какъвто си.

Отговаряйки на това, моллата казал на кагана, че не предлага на хазарите никаква хитрост, а свещената книга Коран, защото хазарите нямат Божия книга: "Ние всички сме проходили, защото сме създадени от двама хроми, но вие още куцате."

Тогава принцеса Атех запитала арабина:

-Всяка книга има баща и майка. Баща, който умира, след като е оплодил майката, и дава име на детето. И има (книгата) майка, която ражда детето, кърми го и го пуска по света. Коя е майката на вашата Божия книга!

Когато арабинът не могъл да отговори на този въпрос, а само още веднъж подчертал, че не предлага измама, а Божията книга, вестител на любовта между Бога и човека, принцеса Атех приключила разговора със следните думи:

- Персийският шах и гръцкият цар в знак на мир решили да си разменят баснословни дарове. Едното пратеничество с даровете тръгнало от Цариград, другото - от Исфахан. Срещнали се в Багдад и тук узнали, че Надир, персийският шах, е свален, а гръцкият цар е умрял. Така вестителите на двете страни известно време били принудени да останат в Багдад, но не знаели какво да правят с богатството, и се страхували за живота си. Но като забелязали, че докато седят в града, харчат по малко от имането, посъветвали се какво да правят. Един от тях казал: "Каквото и да сторим, няма да е добре. Ами си вземете по жълтица, а останалото да хвърлим..."