Милорад Павич - Хазарски речник

- Прегледах - каза той - цялата литература, която се отнася до Хазарските беседи, и не намерих никъде да се споменава, че тези съчинения съществуват и днес. Възможно ли е да не се знае, че откъси от Хазарските беседи на Кирил са запазени и дори печатани преди неколкостотин години?

Бях слисана. Това, което той твърдеше, би било най-голямото откритие в моята специалност - в славистиката, откакто този клон на науката съществува. Ако е вярно.

- Откъде ви дойде тази мисъл? - попитах смаяно и обясних със странно чувство на несигурност: - Хазарските беседи на Кирил - казах - не са известни на науката освен от споменаванията в Кириловото житие, въз основа на което знаем, че са съществували. За някакъв запазен ръкопис, та чак и отпечатан текст на тези беседи не може и дума да става.

- Това исках да проверя - завърши д-р Муавия, - отсега ще се знае, че е точно обратното...

И ми подаде онези няколко ксерографирани страници, които лежаха пред него. В този миг можех да натисна спусъка. По-удобен не можех да имам - в градината имаше един-единствен свидетел, при това дете. Ала случи се друго. Протегнах ръка и взех тези няколко вълнуващи страници, които ти изпращам с писмото. Поемайки ги, вместо да стрелям, гледах тия сарацински пръсти с нокти като лешници и мислех за онова дърво, което Халеви споменава в своята книга за хазарите. Мислех си, че всеки от нас е едно такова дърво: колкото повече растем нависоко към небето, през ветрове и дъжд, към Бога, толкова по-дълбоко трябва да проникваме с корените си надолу, през блатото и подземните води към пъкъла. С тези мисли прочетох страниците, които ми даде сарацинът със зелените очи. Бях смаяна и с неверие попитах д-р Муавия откъде ги има.

- Не трябва да питате откъде ги имам. До тях е стигнал през XII век един ваш сънародник, поетът Юда Халеви, и ги е вмъкнал в своето съчинение за хазарите. Като описва прочутата полемика, той цитира думите на християнския участник в нея, наричайки го "философ", така както и авторът на Кириловото житие нарича същата личност във връзка със същата полемика. Значи името на Кирил в този еврейски източник е премълчано, както и името на арабския участник, привежда се само титлата на християнския участник - на Кирил, и това е причината, за да не потърси никой до днес текста на Кирил в хазарската хроника на Юда Халеви. Гледах д-р Муавия като човек, който няма никаква връзка с мъжа с белега от рана и със зелени очи, седнал преди няколко минути на моята маса. Всичко беше така убедително и просто, така съвпадаше с онова, което се знае в науката по този въпрос, че направо бе чудно как никой по-рано не се е сетил да потърси текста по този начин.

- Тук има едно затруднение - казах най-сетне на д-р Муавия. - Текстът на Халеви се отнася за VIII век, а хазарската мисия на Кирил е била през деветото столетие: 861 година.

- Онзи, който знае правия път, може да върви и по страничен! - възрази ми Муавия. - Нас не ни занимават датите, а дали Халеви, който е живял след Кирил, пишейки книгата си за хазарите, е разполагал с Хазарските беседи на Кирил. И дали ги е използвал в книгата си там, където цитира думите на християнския участник в хазарската полемика. Веднага трябва да кажа, че в представянето на християнския мъдрец у Халеви има безспорни съответствия с онези Кирилови аргументи, които са запазени до днес. Известно ми е, че сте превели на английски Кириловото житие, така че лесно можете да познаете тези части. Ето чуйте, чий е например този текст: говори се за това, че човек се намира по средата между ангелите и животните... Разбира се, веднага се сетих за това място и го цитирах по памет:

- "Като творец на света, Бог е създал човека по средата между ангелите и животните - с говор и разум отделяйки го от животните, а с гнева и похотта - от ангелите, така че към която от тези части се доближава, чрез нея още повече се присъединява към горните или към долните..." Това е - отбелязах аз, цитирайки текста - част от житието за агарянската мисия на Кирил.

- Точно така, но същото се явява и в петата част на книгата на Халеви, където той полемизира с философа. Има и други съответствия. Най-важното е, че и в самата беседа, която Халеви приписва на християнския учен в хазарската полемика, се разглеждат неща, които според житието Кирил е посочвал в тази полемика. И в двата текста се говори: за Светата Троица и законите преди Мойсей, за яденето на забранени видове месо и най-сетне - за лекарите, които лекуват по обратен начин на този, който е необходим. Привежда се същият аргумент - че душата е най-силна, когато тялото е най-слабо (около петдесетте години на живота), и пр. Най-сетне, хазарският каган упреква арабския и еврейския участник в полемиката - пак според Халеви, - че техните книги на откровението (Коран и Тора) не значат нищо за хазарите, индусите и другите народи, защото не разбират езиците им. Това е един от съществените аргументи, които изтъква и Кириловото житие в борбата против триезичниците (онези, които приемат за обредни езици само гръцки, еврейски и латински), и става ясно, че в случая каганът е бил под влиянието на християнския участник в полемиката и е изтъквал доводи, за които, от друга страна, знаем, че са наистина на Кирил. Халеви само ги е преписал.