Милорад Павич - Хазарски речник

При това мина край една ограда, от която никога нищо не се виждаше и чуваше. Тъй като сега, под дъжда от неотслабващи удари, беше принуден да тича, пролуките в оградата се съединиха в очите му и той видя за пръв път (въпреки че бе минавал оттук и по-рано), че зад оградата има къща, а на прозореца стои младеж и свири на цигулка. Съгледа и стойката за ноти и за миг позна Концерта за цигулка и оркестър в си минор на Брух, но не чу нито звук, въпреки че прозорецът беше отворен и младежът свиреше усърдно. Учуден и под дъжд от удари, д-р Сук най-сетне влетя в магазина, който беше целта на излизането му тази сутрин, и тръшна с облекчение вратата след себе си. Беше тихо като в буркан с краставици и само миришеше на царевица. Магазинът беше празен, а в единия ъгъл в някаква шапка лежеше кокошка. Тя погледна д-р Сук с едното око и видя по него всичко, което можеше да се яде. После погледна с другото и видя всички несмилаеми части по него. Замисли се за миг и най-сетне д-р Сук се появи в нейния ум изцяло, съставен от смилаеми и несмилаеми части, и накрая й стана ясно с кого има работа. Как продължиха нещата нататък, нека разкаже той сам.

Стоя в приятната хладина и усещам лака - казва той. - Цигулките откликват една на друга, цяла полонеза може да се състави от техните тихи въздишки, така както се съставя партия шах. Стига малко да се разместят звуците и редът. Най-сетне излиза унгарецът, собственик на магазина за инструменти. Очите му са с цвят на суроватка. Червен, като че ще снася яйце, има брада с форма на малък корем с пъпче. Вади джобен пепелник, изтърсва пепелта, затваря го внимателно и ме пита не съм ли сбъркал магазина. Кожухарят е до него. Винаги влизат по погрешка. При него вече седем дни освен по погрешка никой, не е влизал. Всъщност той няма врата на магазина, по-скоро би могло да се каже, че има скърцане на врата, но врата няма, а малка витрина с брава, която се отваря цялата навътре при влизане и така пропуска купувача в тясната стая. Питам го има ли малка цигулка за една малка госпожица или някое мъничко чело, ако не са прекалено скъпи.

Унгарецът се обръща и понечва да се върне, откъдето е дошъл и откъдето лъха на паприкаш. В това време кокошката се надига от шапката и кудкудякайки, обръща внимание на току-що снесеното яйце. унгарецът взима грижливо яйцето, слага го в едно чекмедже, след като предварително е отбелязал с молив нещо на него. Някаква дата - 2.Х. 1982, и аз заключавам с учудване, че тази дата ще дойде едва след няколко месеца.

- За какво ви е цигулка или виолончело? - пита ме, обръщайки се на влизане в стаичката си зад магазина. - Имате плочи, радио, телевизия. А цигулката, знаете ли какво е цигулка? От тук до Суботица да изорете, да посеете и ожънете, всяка година, толкова трябва да орете една малка цигулка, ето с това, господине! - и той ми показва инструмент, който носи на колана си като сабя. Вади го, натяга струните с пръсти, които имат пръстени около ноктите, сякаш пръстените държат ноктите да не се разпилеят и да опадат. После се отказва от разговора, махва с ръка и пак се обръща да си тръгне. - Кому е потребно това? - пита ме на излизане. - Купете нещо друго, купете й мотопед или куче.

Аз стоя упорито в магазина, не разбирам добре тази негова категоричност, изразена с нека-тегоричен, треперещ език, използван като храна, която засища, но не е приятна. Всъщност унгарецът доста добре владее моя език, но след всяко изречение добавя на края като сладкиш и някаква напълно неразбираема за мен унгарска дума. Така прави и сега, съветвайки ме:

- Вървете, господине, потърсете някоя друга радост за вашето малко момиченце. Тази радост е твърде тежка за него. И твърде закъсняла. Закъсняла - Добавя той сред миризмата на паприкаш. - Колко е годишна? ~ пита ме след това делово.

Изчезва и аз чувам, че се преоблича и се готви да излиза. Казвам му годините на Джелсомина Мохоровичич. Седем. Той се стресва от тази цифра като докоснат с магическа пръчка. Превежда я в себе си на унгарски, очевидно може да смята само на унгарски, някаква странна миризма се разнася из стаята, мирише на череши и аз виждам, че тази миризма съпровожда промяната на неговото настроение . В устата му сега се появява стъклена лула, от която той смуче черешова ракия. Прекосява магазина и сякаш случайно ме настъпва, докато измъква едно малко детско виолончело и подавайки го, продължава да стои на крака ми, за да покаже същевременно колко тясно е при него. Стоя и се правя на луд като него, само че той за моя сметка, а аз в свой ущърб.