Милорад Павич - Хазарски речник

- Дори и да повярвам на приказките ви, защо да купувам ден, който вече имам?

- Как не умеете, господине, да мислите! Как не умеете да мислите! С ушите си ли мислите? Ами че всички наши проблеми на този свят произлизат от обстоятелството, че трябва да употребим дните си такива, каквито са. От обстоятелството, че не можем да прескочим най-лошите. Там е работата. С моето яйце в джоба вие сте осигурен срещу беда. Когато забележите, че денят, който настъпва, е прекалено черен, счупете вашето яйце и ще избегнете всички нериятности. Накрая наистина ще имате един ден от живота по-малко, но затова пък ще можете да изпържите от този лош ден хубави бъркани яйца.

- Ако вашето яйце наистина има такова свойство, защо не го задържите за себе си? - казах, погледнах го в очите и нищо не разбрах в тях. Гледаше ме на чист унгарски език.

- Господинът шегува ли се? Как мислите, колко яйца имам вече от тази кокошка? Как мислите, колко дни може да счупи човек, за да бъде щастлив? Хиляда? Две хиляди, пет хиляди? Аз имам колкото щете яйца, но не и дни. Впрочем, както на всички яйца, трайността и на това е ограничена. И то след известно време ще стане мъток и ще е негодно за употреба. Затова ги продавам, преди да са изгубили свойството си, господине. А вие нямате възможност да избирате. Ще ми дадете разписка за заема - добави накрая, надраска нещо набързо на една бележка и ми я подаде да я подпиша.

- А може ли вашето яйце -попитах - да похарчи или спести дни за някакъв предмет, да речем, за книга?

- Разбира се, че може, трябва само да счупите яйцето откъм тъпата страна. Но в такъв случай пропускате възможността да го използвате за себе си.

Подписах на коляно, платих, получих сметката, още веднъж чух кокошката да кудкудяка в другата стая, а той ми опакова челото с лъка и уви яйцето грижливо, така че най-накрая напуснах магазина. Той излезе след мен, поиска добре да дръпна бравата, докато заключваше вратата витрина, и така отново бях въвлечен в някаква негова игра. Без да каже нито дума| тръгна в своята посока и чак на ъгъла се обърна и подхвърли:

- Имайте предвид, датата, написана на яйцето, е крайният срок за употребата му. След този ден яйцето вече не струва...

Връщайки се от магазина, известно време д-р Сук тръпнеше да не изникнат нови неприятности по улицата, но това не се случи. В тия мисли го завари дъждът. Намираше се тъкмо пред оградата, зад която сутринта свиреше младежът. Докато тичаше, пролуките в оградата се съединяваха в погледаму, а зад нея отново видя прозореца и на него младежа – как свири. И отново не чу нищо, въпреки че прозорецът беше отворен. За едни звуци беше глух, а за други не. Тичайки така, наближи къщата на майка си. Пътем ръцете му опипваха кожата, както слепец напипва пътя. Пръстите разпознаваха посоката и добре утъпканата пътека. В джоба му лежеше ключът, който предсказва смърт, и яйцето, което може да го спаси от смъртоносния ден... Яйцето, белязано с дата, и ключът с малката златна дръжка.

Майка му беше още сама, винаги обичаше да си подремва надвечер и беше сънлива.

- Подай ми, моля те, очилата - обърна се тя към сина си - и позволи да ти прочета само онази подробност за хазарското гробище. Слушай какво пише доктор Сук за хазарите в Челарево: "Лежат в семейни гробове, разхвърляни безредно на брега на Дунава, но във всеки гроб главата е обърната към Йерусалим. Лежат в двойни гробове заедно с конете си, склопили очи към посоката на света, срещуположна на животното; лежат под жените си, които са свити на кълбо на коремите им така, че не им виждат лицата, а бедрата. Понякога ги погребват прави и страшно състарени, почти разложени от непрекъснато взиране в небето, носят със себе си плочки с издълбаното име Иехуда или с думата "шахор" - черно. В ъглите на гробовете палят огньове, при краката им е сложена храна, на пояса - ножове. Край тях във всеки гроб лежат различни животни: тук овца, говедо или коза, там кокошка, свиня или елен, а в детските гробове слагат яйца. Понякога до тях са положени сечивата им - сърпове или леярско-златарски клещи. На очите, ушите и устата са поставени като похлупаци глинени парчета с рисунки на еврейския седмо-свещник, при което глиненият отломък е от римски произход, от III или IV век, а рисунката на него е от VII, VIII или IX век. Рисунките на свещника (на менората) и на другите еврейски символи вдълбават с остри сечива в глинените парчета, твърде неумело, като че много набързо, може би крадешком, сякаш не бива да бъдат нарисувани хубаво. Или като че не са си спомняли добре предмета, който издълбават, като че не са виждали никога свещник, лопатка за пепел, лимон, овнешки рог или палма, а са ги рисували по чуждо описание. Тези изрисувани капаци за очите, устата и ушите не позволяват на демоните и "шедините" да влязат в гробовете им, но парчетата са пръснати по цялото гробище така, като че някаква огромна сила, приливът на земното притегляне, ги е разпръснала от местата им на вси страни и нито едно не е вече там, където трябва да стои на пост. Може дори да се предположи, че някаква неизвестна, допълнителна и трескава необходимост е донесла тези похлупаци за очи, уши и уста от други гробове в тези, отваряйки път за едни демони и затваряйки го за други..."