Милорад Павич - Хазарски речник

"На "Големият пергамент" годините били пресметнати според хазарските големи години, които взимали предвид само времето на войните, и трябвало да се превръщат в малки гръцки години. Началото на пергамента е изгубено, и то понеже по някакъв повод на пратеника за наказание била отсечена част от тялото, на която били изписани първата и втората голяма хазарска година. Така хазарската история в запазената си част започва от третата голяма година, в която през VII век (по днешно летоброене)византийският цар Ираклий предприел поход срещу Персия с помощта на хазарите, които участвали под пред водителството на своя крал Зиебел в обсадата на Тифлис и през 627 година се оттеглили, оставяйки гръцките войскови части сами пред неприятеля. Твърдели, че за всяка работа, докато тя расте, е от полза едно устройство, а друго - когато започне да се смалява; тръгването и връщането не попадат под едни и същи закони, преди и след успеха не важат еднакви договори. След земетръс и растенията растат винаги по нов начин, не така, както преди. Четвъртата голяма година описвала хазарската победа над българския съюз, когато една част от това хунско-оногурско племе била подчинена от хазарите, а друга част, начело с Аспарух, потеглила на запад към река Дунав, между племената, които бичуват вятъра, на чиито глави вместо коса расте трева и чиято мисъл е ледена. Петата и шестата голяма година (изписани на гърдите на пратеника) съдържали историята на войните на хазарското царство по времето на византийския цар Юстиниан II. След свалянето му от престола прокуденият и осакатен Юстиниан бил заточен в Херсон, откъдето побягнал съвсем гол при хазарите и по пътя спял под тежък камък, за да не замръзне. В двореца на хазарския Kaгaн бил посрещнат добре, оженил се за сестрата на кагана, която приела гръцката вяра и взела името Теодора (по името на жената на Юстиниан I), но продължила да вярва по хазарския обичай, че бог се явил явил насън на Дева Мария и я оплодил със сънувана дума. Така се спасил първия път Юстиниан II при хазарите. На втория път обаче той щял да завърши живота си при тях, защото при хазарите можело да се избяга, но от тях не можело да се побегне. Когато в хазарския дворец пристигнали пратеници на цар Тиберий с искане Юстиниан да бъде предаден на гърците, той побягнал още веднъж и потеглил към столицата. Като станал отново владетел, Юстиниан забравил гостоприемството на хазарите и през 711 година изпратил наказателна експедиция в Херсон, мястото, където някога бил прогонен и което било под хазарско влияние. Този път нахлуването в хазарското царство му струвало главата. Хазарите подкрепили разбунтувалите се царски военни части (Крим по това време вече бил техен) и в тези бунтове били убити Юстиниан II и неговият малък син Тиберий, дете на хазарската принцеса и последна издънка от Ираклиевата династия във Византия. Накратко, хазарите помогнали на преследвания, а унищожили преследвача в лицето на един и същи човек. Седмата и последна голяма хазарска година, записана в "Големият пергамент", отбелязва върху корема на хазарския пратеник, че освен хазарите в света съществувало още едно друго племе със същото име, че този двойник на хазарите живеел далеч от истинското хазарско племе, че често го бъркали с истинските хазари и че от време на време пътници установявали връзка между двата народа. Тези други хазари опитвали да извлекат полза от сходството между имената и на бедрата на първия пратеник имало предупреждение, че понякога в дворците на халифите и василевсите се явявали татуирани по същия начин пратеници, които не носели със себе си хазарската история, а историята на онзи друг народ със същото име. Онези други хазари знаели дори да говорят хазарски, но това знание не траело повече от 3-4 години, колкото трае една коса. Знанието им понякога се прекъсвало насред изречението и повече не можели дума да обелят. Пратеникът уверявал устно и с тази татуирана препоръка, че той е представител на истинския каган и на истинските хазари. Напомнял също така, че в един момент гърците се били вързали за този народ двойник вместо за истинските хазари, и то през периода, който отговаря на седмата голяма хазарска година. В годината 733 (според сегашното летоброене), в споменатата хазарска година, цар Лъв III Исаврийски Иконобореца оженил своя син Константин за дъщерята на хазарския каган, Ирина. От този брак по-късно се родил гръцкият цар Лъв IV Хазарин (775-780). Цар Лъв III в същото време бил помолен да изпрати в хазарския дворец мисия, която да тълкува християнската вяра. Това желание ще бъде подновено стотина години по-късно, по времето на гръцкия цар Теофил (829-842), когато руските нормани и маджарите застрашавали Крим, гръцкото царство и хазарската държава. По искане на хазарския каган гръцки инженери издигнали тогава крепостта Саркел и на лявото ухо на пратеника добре се виждало как на устието на Дон се издига една крепост. Върху единия му палец било изобразено хазарското нападение срещу Киев през 862 година, но тъй като този палец непрекъснато гноял от рана, получена при същата тази обсада, картината била размазана и останала като трайна загадка, защото по времето, когато пратеникът се отправил към Цариград, тази обсада още не била осъществена и за нея трябвало да се чака още две десетилетия."