Милорад Павич - Хазарски речник

В този миг всички звънци на вратата зазвъняха и в къщата нахълтаха поканените. Джелсомина Мохоровичич влезе с чудни ботушки и красиви неподвижни очи като скъпоценни камъни от пръстени. Майката на професор Сук й връчи виолончелото пред всички, целуна я между очите, оставяйки й там още едно око, нарисувано с червило за устни, и каза:

- Какво мислиш, Джелсомина, от кого е този подарък? Познай! От професор Сук! Трябва да му напишеш хубаво писмо и да му благодариш. Той е млад и красив господин. И аз винаги пазя за него най-хубавия стол начело на трапезата!

Унесена и с тежка сянка, която може да настъпи като с ботуш, госпожа Сук настани гостите край трапезата, оставяйки празно централното място, сякаш все още очакваше най-важния гост, и разсеяно и бързешком настани д-р Сук до Джелсомина и другите младежи край обилно полетия фикус, който се потеше зад гърба им и листата му така сълзяха, че се чуваше как капе по пода.

Тази вечер по време на вечерята Джелсомина се обърна към д-р Сук, докосвайки ръката му с жаркото си пръстче, и каза:

- Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправки. Тежко на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет...

Д-р Сук режеше хляб, докато Джелсомина произнасяше това, и си мислеше, че тя е на едни години с него, а на други - с останалите хора.

Когато след празненството влезе в хотелската си стая, професор Сук измъкна ключа от джоба си, взе лупа и започна да го разглежда. Върху жълтицата, която служеше за дръжка, прочете еврейската буква хе. Усмихна се и остави ключа, извади от чантата Хазарски речник, издаден от Даубманус през 1691 година, и преди да заспи, прочете от него статията Дойки. Беше уверен, че притежава онзи отровен екземпляр, при който читателят умира на деветата страница, затова никога не четеше повече от 4 страници и така не се излагаше на опасност. Мислеше си: няма защо без необходимост да се върви по пътя, по който идва дъждът. Статията, която беше избрал за тази вечер, също не беше дълга:

"При хазарите съществували - пишеше в Даубманусовия речник - дойки, които можели да превръщат в отровно собственото си мляко. Те били много ценени. Смята се, че произхождали от едно от двете арабски племена, които Мохамед прогонил от Медина, защото почитали древноарабската богиня Манат. Вероятно са били от племето хазрай или от племето ауз. Наемали ги да кърмят (достатъчно било само веднъж) някой нежелан принц или богат наследник, когото неговите сънаследници искали да премахнат. Поради това имало и "опитвачи на отровно мляко" - младежи, които спели с дойките и сучели от гърдите им непосредствено преди да бъдат допуснати да кърмят детето, което им било поверено. Само ако на техните любовници им нямало нищо, можели да влязат в стаята на кърмачето..."

Доктор Сук заспа призори, мислейки, че никога няма да узнае какво му каза Джелсомина тази вечер. Той беше напълно глух за нейния глас.

ХАЗАРИ -за произхода на хазарите Теофан е написал следните думи: "Появи се големият народ на хазарите от най-отдалечения край на Берзилия, първата Сарматия, та завладя цялата земя, която се простира от Черно море..." В V век хазарите, както мисли Приск, принадлежали към хунското царство и носели името акатцира. Свети Кирил изтъква, че хазарите спадали към онези народи, които славят бога на свой, хазарски език, а не на гръцки, еврейски или латински. Гръцките източници наричат хазарите , както и . Хазарската държава се простирала значително на запад от линията Крим-Кавказ-Волга. Сянката на хазарските планини през юни падала на дванайсет дена ходене навътре в Сарматия, а през декември тази сянка падала на цял месец ходене на север. Още около 700 година хазарски представители действали на Босфора и във Фанагория. Християнски (руски) източници, като Несторовата хроника, твърдят, че племената на юг от средното течение на Днепър плащали през IX век данък на хазарите на глава от населението, и то в кожи от бели катерици или в мечове. В X век данъкът бил в пари.

Гръцките източници за хазарския въпрос са подкрепени от един важен документ, който Даубманусовото издание споменава като "Големият пергамент". Според този източник до византийския император Теофил била изпратена мисия от Хазария и на тялото на един от пратениците били татуирани хазарската история и топография, отбелязани на хазарски език, но със староеврейски букви. По времето, когато пратеникът бил татуиран, хазарите всъщност вече използвали като писменост за своя език както гръцката азбука, така и еврейската или арабската равноправно, но когато някой от хазарите сменял вярата си, започвал да използва само една от трите азбуки - онази, към чиято вяра се бил присъединил. По същия начин хазарите, които приемали гръцката вяра, исляма или юдаизма, започвали да изопачават своя език така, че колкото се може по-малко да прилича на езика на хазарите, запазили все още първоначалната си вяра. Някои източници не приемат твърдението за татуирания пратеник, цитирано от Даубманус, а смятат, че става дума за богато украсена съдина от сол, изпратена в дар на византийския император, за да може от нея да прочете хазарската история, и че целият разказ за "Големият пергамент" всъщност представлява само погрешен прочит на исторически източник. Това разумно възражение има един недостатък. Ако се приеме, че става дума за съдина от сол, не може да се разбере краят на разказа за "Големият пергамент", който гласи: