Милорад Павич - Хазарски речник

- Представи си каква находчивост! - извика тя на това място и като видя, че чашата му е празна, добави: - Една чаша е много, две са малко!

Междувременно всяка втора пролет името на д-р Сук отново биваше хвърляно в онази шапка зад вратата, която миришеше на ръждясала брава. Не го известяваха и той не знаеше резултата. Тогава кашляше с усещането, че из корен дърпа сплитка жили, която така дълбоко се е врязала и враснала в плещите и врата му, та едва ли би могла да се изскубне. Сега изпитите бяха по-начесто и като председател винаги седеше различен човек. Д-р Сук имаше една студентка, която рано бе оплешивяла, но нощем куче я лижеше по темето, така че на главата й никнеше гъста пъстра козина. Беше дебела и не можеше да си свали пръстените, имаше вежди във формата на малки рибешки скелети и вълнен чорап вместо шапка. Спеше на своите огледала и гребени и свиркаше, търсейки из сънищата своя малък син, който лежеше до нея, така че детето не можеше да спи. Сега тя изпитваше д-р Сук, а това дете седеше до нея, недоспало и плешиво. За да помогне да се свърши работата по-бързо, д-р Сук по време на изпита отговаряше и на въпросите на детето. Когато най-сетне след всичко отиде в бащината си къща и седна да яде, беше толкова разстроен, че майка му го погледна загрижено и каза:

- Внимавай, Саша, твоето бъдеще ще унищожи миналото ти! Не изглеждаш добре. Трябва да намерим някое дете да ти погази малко плешките.

Наистина в последно време в него покълнваха и разцъфтяваха непознати видове глад и подобно на плод бързо узряваше лепкава, безпричинна надежда, която умираше заедно с глада след първия погълнат залък.

-Знаеш ли колко устни отвора имат евреите? - попита го този ден майка му, докато той ядеше. - Сигурно не знаеш... За това е писал някой, когото неотдавна четох, май д-р Сук. Това е по времето, когато се е занимавал с разпространението на библейските схващания из степите на Евразия. Въз основа на изследванията, които е правил още през 1959 година на ареала Челарево край Дунава, установява, че там е обитавало население от съвсем непознато за нас племе, значително по-примитивно и в антропологично отношение с по-стари характеристики от аварите. Смята, че там са погребвали хазари, които са слезли от Черно море на Дунав още през VIII век. Сега е късно, но ме подсети утре, като дойдеш на Джелсомининия рожден ден, да ти прочета една вълнуваща страница, на която е описано това нещо. Изключително интересно е...

С това обещание се събуди д-р Исайло Сук и откри онзи ключ в устата си.

Когато излезе на улицата, беше болно пладне, някаква светлинна чума разяждаше слънчевото сияние, пришките и циреите на въздуха се ширеха и се пукаха по небето в епидемия, която обхващаше облаците, така че те гниеха и се разлагаха във все по-бавен летеж.

Седмицата бе получила своето месечно пране, а нейната неделя още отнапред намирисваше и изпускаше газове като сакат човек, който е на оздравяване. А там, в дъното на ошугавелия хоризонт, синееха похарчените дни на Сук, малки и здрави-здравенички в далечината, лишени от календарни имена, в стадо, което се отдалечава весело, освободено от него и неговите грижи, оставяйки след себе си прахоляк...

Един от хлапаците, които ей играеха, като си разменяха панталоните, застана тъкмо тогава при будката, където д-р Сук си купуваше вестници, и му препика крачола. Д-р Сук се обърна с израза на човек, който вечерта е забелязал, че копчетата на панталона му цял ден са били разкопчани, но в това време един съвсем непознат мъж му удари шамар с все сила. Тъй като времето беше хладно, д-р Сук усети през плесницата, че ръката на нападателя е твърде топла, и в болката това му се стори донякъде приятно. Той се обърна към нахалника, готов да се разправя, но тозчас усети, че крачолът залепна мокър на глезена му. В това време го удари и втори човек, който чакаше до първия за ресто от вестника. И тогава д-р Сук съобрази, че е по-добре да се отдалечи, което истори, без да разбира абсолютно нищо, освен че вторият шамар миришеше на кромид. Но време за губене нямаше, тъй като след него се скупчиха още няколко минувачи; ударите почнаха да плющят като нещо съвсем естествено и сега д-р Сук започна да усеща, че ръцете на някои от онези, които му удряха шамари, са хладни - и това му беше особено приятно въпреки цялата обида. Вече се беше стоплил. В тази бъркотия имаше още едно благоприятно обстоятелство. Той, разбира се, нямаше възможност да мисли, защото между два шамара човек твърде малко може да мисли, но все пак забеляза, че дланите понякога са потни и че го гонят по посока от черквата "Свети Марко" към площада, тоест към пътя, който той самият имаше намерение да извърви, път, водещ право до магазина, където искаше да пазарува. И той се предаде на шамарите, които го приближаваха към целта.