Милорад Павич - Хазарски речник

- Ако завладеете позицията, запалете зелен огън от кленови клони - добави генералът, - да знаем да се равняваме.

Конниците приеха заповедта и отминаха, пушейки лулите си. Малко след това видяхме как над турското укрепление излетяха запалени гълъби - един, втори, трети, чуха се изстрели и едновременно се върнаха в лагера папас Бранкович и конниците, продължавайки да си пушат дългите чибуци както преди. Генералът учудено ги попита защо не щурмуват топовете, а папас Аврам мълчешком му показа с лулата хълма. Там пламтеше зелен огън и турските топове не се чуваха вече. Укреплението бе превзето.

В настъпващото утро папас Аврам, уморен от нощния бой, почиваше пред шатрата, а Масуди и Никон Севаст седнаха да играят комар. Никон губеше огромни залози вече трети ден, а Масуди не прекъсваше играга. Изглежда, имаха някакви твърде сериозни причини, щом под дъжда от куршуми оставаха за нишан - Бранкович заспал, а те двамата играят комар. Във всеки случай техните причини бяха по-основателни от моите и аз се скрих навреме под сигурен заслон. Тъкмо тогава в нашия окоп нахлуха турски войници, съсичаха всичко, което се движи, а веднага след тях - требинският Сабляк паша , който гледаше в мъртвите, а не в живите. След него на полесражението се втурна и някакъв блед младеж, който имаше един бял мустак, като че бе остарял само наполовина. На свиления елек на папас Аврам беше извезан гербът на рода Бранкович с едноокия орел. Един турски войник улучи с копие тази везана птица с такава сила, че се чу как желязото, пробивайки гърдите на спящия, удари в камъка под него. Будейки се в смъртта си, Бранкович се привдигна на една ръка и последното, което видя в живота си, беше червеноокия младеж със стъклени нокти и един сребърен мустак. Тогава Бранкович го обля пот и две струи се вързаха под врата му на възел. Ръката под него така започна да трепери, че той, както беше прободен, я погледна учуден и се облегна с цялата си тежест на нея, за да я усмири. А той самият още някое време трепереше, затихвайки като отпусната струна, и когато се усмири съвсем, падна без дума на тази ръка. Тозчас рухна и онзи младеж право върху своята сянка като покосен от погледа на Бранкович и зобни-цата, която носеше през рамо, се изтърколи.

- Коен ли загина? - извика пашата, а войниците, като помислиха, че някой от комарджиите е стрелял в младежа, съсякоха Никон Севаст, както си беше с нехвърлен зар в шепата. Обърнаха се и към Масуди, но той рече нещо на пашата на арабски, обръщайки му внимание, че младежът не е мъртъв, а спи. Това продължи живота на Масуди с един ден, защото пашата нареди да го съсекат не този, а следващия ден, както после и стана.

Аз съм сабяджия - завършва Аверкий Скила своето сведение за Аврам Бранкович, - аз знам: когато убиваш, всеки път е съвсем различно, както всякога е различно с всяка нова жена в леглото. Само дето после някои забравяш, а някои не. Някои от убитите, а и някои от жените теб не забравят никога. Смъртта на кир Аврам Бранкович беше от онези, които се помнят. Ето как беше. Дотичаха отнякъде слугите на пашата с корито топла вода, окъпаха кир Аврам и го предадоха на някакво старче, което носеше трета обувка на врата си, пълна с ливанто, балсам и коноп. Помислих, че ще прегледа раните на папас Аврам, но той го намаза с белило и червило, обърса го, вчеса го и го отнесоха под шатрата на Сабляк паша.

"Ето още един гол сърбин" - помислих. На следващото утро той умря в онази шатра. Беше 1689 година по източното летоброене, в деня на свещеномъченик Евтихий. В мига, когато Аврам Бранкович издъхна, Сабляк паша излезе пред шатрата и поиска малко вино да си умие ръцете."

БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР– виж Стълпник.

КАГАН - наименование на хазарския владетел. Неговата столица била Итил, а лятната му резиденция се намирала на Каспийско море и се наричала Семендер. Смята се, че приемането на гръцки мисионери в хазарския двор е било резултат на политическо решение. Още през 740 година един от хазарските кагани търсил от Цариград мисионери, вещи в християнската вяра. И през IX век се налагало да се укрепи гръцко-хазарският съюз пред общата опасност: в това време русите вече били заковали щит на цариградските порти и отнели Киев от хазарите. Съществувала още една опасност. Тогавашният каган нямал наследник за престола. Един ден при него дошли някакви гръцки търговци и той ги приел и нагостил. Всички били ниски, чернооки и толкова космати, че на гърдите им се виждал път между космите. Каганът седял между тях като исполин и обядвал. Времето било пред разваляне и птиците се блъскали в прозорците, а мухите - в огледалата. След като пътниците били изпратени и дарувани, каганът се запътил към стаята си и случайно хвърлил поглед на огризките, останали от обяда. Огризките на гърците били големи като на великани, а тези на кагана - малки като на дете. Бързо свикал придворните да се сетят какво са му говорили чуждиците, но никой нищо не бил запомнил. "Мълчаха предимно" - заключили всички. Тогава се обадил един евреин от дворцовата свита и казал, че ще разреши затрудненията на кагана.