Милорад Павич - Хазарски речник

- Значи ти си от онези, които не смеят да си сменят обущата?

- Да, господарю, но не съм от онези, чиито лайна смърдят на страх. Не отричам, че съм Сатана - призна той без колебание, - само припомням, че принадлежа към подземието на християнския свят и небе, към злите духове на гръцката земя и пъкъла на православния обред. Защото, както небето над нас е поделено между Йехова, Аллах и Бога Отец, така е поделено и подземието между Асмодей, Иблис и Сатаната. Случайност е, дето съм хванат в земята на днешната турска империя, но това не дава право на Масуди и на други представители на ислямския свят да ме съдят. Могат да ме съдят само представителите на християнския обред, чиято юрисдикция в моя случай единствено може да бъде призната като законна. В противен случай може да се случи и християнските, и еврейските съдилища да почнат да съдят принадлежащите към ислямската преизподня, ако им паднат в ръцете. Нека нашият Масуди размисли по това предупреждение...

На това папас Аврам отвърна:

- Моят баща, Йоаникий Бранкович - каза, - имаше опит с такива като тебе. Всяка наша къща във Влашко си имаше винаги своите малки къщни вещици, дяволчета, вампири, с които вечеряхме, пускахме таласъмомори и съботни духове по тях, давахме им решето да броят дупките и намирахме около къщите опадалите им опашки, беряхме с тях къпини, връзвахме ги за прага или за вола, шибахме ги за наказание и ги захлупвахме в кладенците. Една вечер в Джула баща ми намерил над дупката на нужника да седи огромен снежен вампир. Ударил го с фенера, убил го и дойде на вечеря. За вечеря имаше чорба от зеле с глиганско месо. Сърба си той чорбата и отведнъж -туп! - главата му падна в чинията. Целуна се със собствения си лик, който се подаваше оттам, и се удави в зелевата чорба. Пред очите ни и преди да разберем какво става. И днес си спомням, докато се давеше в чорбата, се държеше, като че е в някаква любовна прегръдка, обхващаше с ръце паницата, сякаш вместо глиганско месо държеше главата на друго същество. С една дума, погребахме го, като че го изтръгвахме от някаква силна прегръдка... А ботуша му хвърлихме в Мориш, за да не вампиряса. Ако си Сатана, какъвто си, кажи ми, какво означаваше смъртта на моя баща Йоаникий Бранкович?

-Това ще узнаете сам, без моя помощ - отвърна Севаст, - но ще ви кажа нещо друго. Аз знам думите, с които в ухото си е умрял вашият баща. Те гласят: "Малко вино, да си измия ръцете!" Това е звъняло в ушите му, докато е умирал. А сега още нещо, за да не кажете, че аз, дето имам куха кост, съм изсмукал всичко това от нея.

Вие се занимавате с хазарския азбучник вече десетилетия, да добавя и аз нещо в него.

Чуйте прочее какво не знаете. Трите реки на мъртвите в античния свят - Ахеронт, Пирифлегетон и Коцит, сега принадлежат към подземията на исляма, юдаизма и християнството; те текат, разделяйки трите пъкъла - Геената, Ада и ледения пъкъл на мохамеданите, изпод някогашната хазарска земя. И тук са разположени един срещу друг в тази тригранична точка трите свята на мъртвите: огнената държава на Сатаната с деветте кръга на християнския Ад, с трона на Луцифер и с хоругвите на пъкления цар; ислямското подземие с царството на ледените мъки на Иблис; владенията на Гебура вляво от Храма, където седят еврейските богове на злото, жаждата и глада, Геената във властта на Асмодей. Тези три подземия не се смесват и границите между тях са изтеглени с желязно рало; не ще бъде позволено никому да ги премине. Разбира се, вие си представяте погрешно тези три подземия, защото нямате опит. В еврейския пъкъл, в държавата на ангелите на мрака и греха на Белиал, не горят евреи, както вие си мислите. Там горят подобни на вас, само араби и християни. По същия начин в християнския пъкъл няма християни - в огъня попадат мохамедани или онези от Давиловата вяра, докато в Иблисовото ислямско мъчилище се намират само християни и евреи, а няма нито един турчин или арабин. Представете си Масуди, който се страхува от своя толкова страшен, но добре познат пъкъл, и изведнъж попада не в своя. а в еврейския Шеол или в християнския Ад, където ще го чакам аз! Вместо на Иблис ще се натъкне на Луцифер. Представете си християнското небе над пъкъла, в който евреин изкупва греховете си!

Приемете това като голямо, върховно предупреждение, господарю! Като най-дълбока мъдрост. Никакви дела, в които се смесват трите свята, ислямът, християнството и юдаизмът, тук на земята! За да си нямаме работа с подземията на тези светове. Защото на този свят няма затруднения с тези, които се мразят. Те винаги си приличат. Винаги са еднакви или с времето стават еднакви, иначе нямаше да бъдат врагове. Онези, които истински се различават помежду си, те всъщност представляват най-голямата опасност. Те се стремят да се опознаят, защото различието не им пречи. И те са най-лошите. С такива, които ни позволяват да се различаваме от тях и това различие не им разваля съня, ще се разплатим и ние, и нашите врагове с общи сили и ще ги унищожим от три страни едновременно...