Милорад Павич - Хазарски речник

В тези сънища, в които се прощавал с всички около себе си, Бранкович сънувал най-дълго своята покойна сестра, но тя всеки път губела по някоя част от добре познатия на Бранкович образ и добивала нови части на тялото, непознати и чужди. Сменила с непознатата личност, в която се превръщала, първо гласа си, после цвета на косите и зъбите, докато накрая само ръцете, които прегръщали Бранкович все по-страстно и по-страстно, били нейните. Всичко останало вече не било тя. После една нощ, толкова тънка, че двама души - единият застанал във вторник, а другият в сряда - можели да се ръкуват, тя му се явила съвсем преобразена, толкова хубава, та светът се стъписвал отлика й. Обвила врата му с ръце, всяка от които имала по два палеца. Отпървом той едва не побягнал от нея в съня си, но след това се отпуснал и обхванал едната й гърда като праскова. И после сякаш берял дните си от нея като от дърво и тя му предлагала всеки път друг плод, все по-сладък и по-сладък, така че денем спял с нея в различни сънища, както другите мъже със своите наложници нощем по наети къщи. И само когато понякога от тези прегръдки се подавала някоя от нейните длани с два палеца, не можел да определи с коя ръка го милва, защото разлика нямало. Тази сънувана любов обаче го изтощавала истински и така жестоко, че кажи-речи цял изтекъл от сънищата си в своята постеля. Тогава тя дошла за последен път и му казала:

- Който от мъка прокълне, ще бъде чут. Може би ще се срещнем пак някъде в друг живот.

И Бранкович никога не узнал дали била казала това на него, кир Аврам Бранкович, или на двойника му от сънищата с единия бял мустак, на "куроса", в когото се превръщал Бранкович, докато спял. Защото насън той отдавна не се чувствал като Аврам Бранкович. Чувствал се изцяло като онзи другия, който имал стъклени нокти. Насън той от години вече и не куцал като наяве. Вечер усещал, че го буди някаква умора, както сутрин усещал, че ще заспи, защото някой някъде се чувствал отспал и все по-буден и по-бодър. Той имал клепачи, които се затваряли, щом клепачите на някой друг някъде се отваряли. С непознатия го свързвали скачените съдове на силата и кръвта и тази сила се преточвала както виното, за да не се вкисели. Докато единият в течение на нощта бивал все по-отпочинал и по-изпълнен със сила, същата тази сила напускала другия и го хвърляла в умора и сън. Най-страшно от всичко това било ненадейното изпадане в сън насред улицата или където и да било, като че това не бил сън, а отзвук от нечие мигновено събуждане. На кир Аврам му се случило наскоро, докато гледал затъмнението на луната, да изпадне в сън така внезапно, че тоз-час почнал да сънува как го удрят с камшик, и изобщо не съзнавал, че като падал, се ударил и си разбил челото на същото място, на което в съня си получил удар с бич.

Моето впечатление е, че всичко това - и "курос", и онзи Юда Халеви, е в непосредствена връзка с една работа, която господарят Бранкович и ние, неговите слуги, изпълняваме вече с години. Става дума за един глосар, или азбучник, който би могъл да се нарече Хазарски речник. По него той работи неуморно и с нарочна цел. Бранкович е доставил в Цариград от Зарандската жупания и от Виена осем камили книги и все нови пристигат, така че се е оградил от света със стени от речници и стари ръкописи. Аз, който съм вещ в боите, мастилото и буквите, през влажните нощи познавам по миризмата всяка буква в тях и лежейки в своя кът, чета по миризмата цели страници от неразгърнатите свитъци с печати, които стоят някъде на тавана на кулата. Кир Аврам с най-голяма охота чете по хладина, само по риза, като оставя тялото си да трепери, и само онова от прочетеното, което през това треперене достигне до неговото внимание, смята за полезно да запомни и отбележи в книгата. Картотеката на Бранкович, създадена в библиотеката му, обхваща хиляди листове на различни теми - от каталога за въздишките и възклицанията в старославянските молитви до описа на солта и видовете чай, той има и голяма сбирка коси, бради, мустаци с най-различен цвят и форма, на живи и мъртви лица от всички раси, които господарят лепи на стъклени шишета и държи като своего рода музей на стари прически. Неговата коса обаче не е представена в тази сбирка, но той е наредил от космите й да се извезе на елеците, които носи, неговият герб с едноок орел и девиз: "Всеки господар своята смърт обича." Над книгите, сбирките и картотеката си Бранкович работи всяка нощ, но в най-голяма тайна и с изключително внимание се е посветил да изработи един азбучник, речник за покръстването на хазарите - някогашно, отдавна изчезнало от бреговете на Черно море племе, което погребвало мъртъвците си в лодки. Това е нещо като родословна книга, каталог или сборник жития на всички онези личности, които преди неколкостотин години са участвали в покръстването на хазарите в християнска вяра, или на другите, родени по-късно, които са оставили записано поне някакво сведение за това събитие. Достъп до Хазарския речник на Аврам Бранкович имаме само ние, двамата негови писари, аз и Теоктист Николски. Тази предпазливост произтича вероятно от обстоятелството, че Бранкович тук се впуска в разглеждане на различни ереси, не само християнски, но и еврейски, и мохамедански, и нашият Ипекски патриарх сигурно отделя от анатемите, които изрежда всеки август в деня на успението на света Ана, по една и за кир Аврам - да му е за урок къде му се отплесва умът. Бранкович разполага с всички достъпни сведения за Кирил и Методий , християнските светци и мисионери, които са участвали в покръстването на хазарите от гръцка страна. Особено го затруднява обаче, че в именника не може да сложи по азбучен ред еврейския и арабския представител при покръстването на хазарите, а те също са взели участие в това събитие и в полемиката, водена по този повод в двореца на хазарския каган . Не само не е могъл да узнае нищо друго за евреина и арабина, освен дето съществували, но не е научил дори имената им и не ги е намерил в нито един гръцки източник за хазарите, до който се е добрал. Негови хора обикалят влашките манастири и цариградските мази, търсейки еврейски и арабски свидетелства за хазарското покръстване, а той самият дойде тук, в Цариград, откъдето някога мисионерите Кирил и Методий са били изпратени в хазарската столица да покръстят хазарите, за да издири ръкописи и хора, които се занимават с това. Но с кал чешма не може да се измие и не из-намира нищо. Не може да повярва, че само той се занимава с хазарите и че даже в миналото никой не се е занимавал с тях извън кръга на онези християнски мисионери, които са оставили вести за хазарите от свети Кирил до днес. Положително - твърди Бранкович - някой измежду дервишите или еврейските равини знае подробности за живота и дейността на еврейския или арабския участник в полемиката, но на такива изобщо не може да попадне в Цариград или те не щат да кажат каквото знаят. Той предполага, че освен християнските източници за хазарите съществуват също така изчерпателни арабски и еврейски източници за същия въпрос и народ, но нещо пречи на хората, които се занимават с това, да се срещнат и да обединят своите познания, защото само обединени те могат да дадат ясна и пълна картина на всичко, отнасящо се до хазарите.