Милорад Павич - Хазарски речник

Тогава кир Аврам Бранкович каза, че все пак нещо не му е ясно в тази работа, и запита:

- Защо не сте направили вече това, ако не ти, комуто още не е паднала опашката, то онези, по-старите и по-опитните? Какво чакате тогава, докато ние зидаме дом на молитвата?

- Чакаме времето, господарю. Освен това ние, дяволите, можем да направим крачка едва след вас, хората. Всяка наша стъпка трябва да се вмести във вашата. Ние винаги сме на крачка зад вас, ние вечеряме чак след вашата вечеря и не виждаме бъдещето като вас. Така че винаги първо вие, после ние. Но да ти кажа и това: засега, господарю, още не си направил нито една крачка, която би ни накарала да се спуснем след тебе. Ако ти или някой от твоите потомци го направи някога, ще ви стигнем в онзи ден от седмицата, чието име не се споменава. Но засега всичко е наред. Защото вие с онзи свой червеноок курос изобщо не можете да се срещнете, дори и да се появи той тук, в Цариград. Ако той сънува вас, както вие сънувате него, ако той насън създава вашата действителност, както неговата действителност е оградена от вашия сън, тогава вие двамата никога не ще можете да се погледнете в очите, защото не можете никога да бъдете едновременно будни. И все пак не ни вкарвайте в изкушение. Вярвайте, много по-опасно е, господарю, да съставяте от пръснатите думи речник за хазарите тук, в тази тиха кула, отколкото да отидете на война на Дунава, където вече се бият австрийци и турци, много по-опасно е да чакате някакъв образ от съня тук, в Цариград, отколкото да измъкнете сабя и да нападнете, което вие, господарю, поне добре умеете. Мислете за това и вървете без грижа, където сте си наумили, и не слушайте този анадолец, който топи портокала в сол...

- Що се отнася до останалото, господарю - приключи Севаст, - вие, разбира се, можете да ме предадете на християнските духовни власти и да ме предоставите на съда, предвиден за нечестивците и вещиците. Но преди да сторите това, позволете да ви задам само един въпрос. Вярвате ли, че вашата църква ще съществува и ще може да съди и след триста години както днес?

- Разбира се, че вярвам - отвърна папас Аврам.

- Тогава го докажете: точно след двеста деветдесет и три години ще се срещнем отново, по същото време на годината, на закуска тук, в Цариград, и тогава ме осъдете така, както бихте ме осъдили днес...

Папас Аврам се засмя, каза му, че приема, и уби още една муха с върха на камшика.

Сварихме коливо на разсъмване, завихме го с възглавница и го сложихме заедно с тенджерата в пътната мрежа да топли папас Аврам по време на почивката. Поехме с кораб през Черно море и устието на Дунав нагоре по реката. Последните лястовици летяха по гръб и отраженията им в Дунава показваха черни гърбове вместо бели кореми. Навлязохме в мъгла, а те отлитаха и носеха в себе си през горите и през Железни врата някаква твърда тишина, от която се оглушава и в която се вливат всички други тишини. На петия ден при Кладово ни дочака конна дружина от Трансилвания, цялата в горчива румънска прах от оттатъшната страна на реката. Щом се намерихме в лагера на маркграф Фон Баден, узнахме, че и граф Георгий е тръгнал към бойното поле, че генералите Хандерсхайм, Ветерани и Хайзел са вече готови да нападнат турските позиции, че бръснарите от два дена бръснат и решат в движение, подтичвайки около тях. Същата нощ видяхме невероятното умение на нашия господар.

Сменяха се годишните времена, утрините бяха хладни, но нощите още топли - до полунощ лято, сутрин есен. Папас Аврам си избра сабя, оседлаха му кон, а от сръбския лагер дойде малък отряд конници с живи гълъби в ръкавите. Яхаха и пушеха дълги чибуци, нанизвайки колела дим на ушите на конете. Щом Бранкович яхна коня, дадоха и нему запалена лула и всички, димейки така, отидоха при генерал Ветерани да получат заповедта, когато из австрийския лагер се чуха гласове:

- Идат голи сърби!

И наистина, след конниците се зададе отряд пехотинци, които бяха хвърлили от себе си всичко освен шапките. Минаваха голи през светлината на лагерните огньове като през порти, а след тях в мрака – малко по-бързо, голите им сенки, дважди по-стари от тях.

- Нима ще нападате в тъмното? - попита Ветерани, докато галеше кучето си, което беше тъй високо, че можеше да удари с опашка човек по устните.

- Да - отвърна кир Аврам, -птиците ще ни покажат пътя.

Над австрийските и сръбските позиции беше хълмът Ръс, над който никога не пада дъжд, а на върха му - турското укрепление с топовете. Вече от три дена не можеха да го наближат от никоя страна. Генералът каза на Бранкович да нападнат това укрепление.