Милорад Павич - Хазарски речник

След хазарското си пътуване Методий отново се оттеглил на малоазийския Олимп и когато за втори път видял същите онези икони, те сякаш били уморени. Станал игумен на манастира "Свети Полихрон", за който по-късно столетия не се знаело нищо, освен че може би е бил издигнат на границата на три времена - арабското, гръцкото и еврейското, та оттам му е произлязло името.

В годината 863 Методий се върнал сред славяните. Трябвало да основе славянско училище под гръцко влияние, със славянска писменост и книги, преведени от гръцки на славянски. Той и брат му Константин знаели от детинство, че птиците в Солун и птиците в Африка не говорят един и същ език и лястовицата от Струмица и лястовицата от Нил не се разбират и че единствено албатросите навсякъде по света говорят един език. С тези мисли тръгнали за Моравия, Словакия и Долна Австрия, събирайки около себе си млади хора, които повече ги гледали в устата, отколкото слушали какво говорят. Методий решил да подари хубаво украсена тояга на един от тези хора, които той и брат му учели. Всички се надявали, че ще я подари на най-добрия измежду учениците, и гледали кой ще е той. А Методий я дал на най-лошия ученик. И казал: "Учителят учи най-кратко своите най-добри ученици. Най-дълго остава с най-слабите. Защото бързите бързо си отиват..."

В една стая с прояден от дървояд под, който хапе босите стъпала, за пръв път чул, че той и брат му са обвинени. Почнали техните стълкновения с триезичниците, с немските застъпници на схващането, че само три езика са обредни (гръцки, латински и еврейски). В Панония, при Блатно, езерото, където зиме косата замръзва, а от вятъра очите стават като голяма и малка лъжица, Методий спрял с брат си в столицата на тамошния славянски княз Коцел. Неговите войници в битките хапели не по-зле от конете и камилите, изкарвали змиите от кожите им, като ги удряли с прът, а жените им раждали увиснали във въздуха, закачени за свещено дърво. Опитомявали рибите в тинята на панонските мочурища и показвали на пришълците един старец, който се молел, като вадел рибата от блатото и я оставял да отлети от дланта му като ловджийски сокол. Тя наистина се вдигала във въздуха и летяла, отърсвайки тинята, и си служела с перките като с крила.

В 867 година братята потеглили с последователите и учениците си на едно от тези пътувания, при които всяка стъпка е дума, всяка пътека - изречение, а всяка спирка - страница от голяма книга. Същата 867 година във Венеция влезли в нов диспут с триезичниците, а после пристигнали в Рим, където папа Адриан II приел учението на солунските братя за правилно и ръкоположил славянските ученици в черквата "Свети Петър". Там по този случай била отслу-жена славянска литургия на езика, който току-що бил опитомен и от балканските простори бил донесен в столицата на света вързан като животинка в кафеза на глаголическите писмена. Тук, в Рим, една вечер през 869 година, докато неговите славянски следовници си плювали един другиму в устата, умрял Методиевият брат Константин, наречен свети Кирил, а Методий се върнал в Панония. В Рим отишъл за втори път през 870 година, когато бил посветен от папата за Панонско-Сремски архиепископ; и Залцбургският архиепископ трябвало да напусне Блатното езеро. Когато в лето 870 се върнал в Моравия, немските епископи заточили Методий; лежал в тъмница две години, чувайки само Дунава, и бил изведен в Регенсбург пред съборски съд; тук бил подложен на изтезания и оставен гол на студа. Докато го биели с бичове толкова наведен, че брадата му опирала в снега, Методий си мислел затова, че Омир и свети пророк Илия са били съвременници и че Омировата поетическа държава е била по-голяма от Държавата на Александър Македонски, защото стигала от Понт, та чак оттатък Гибралтар. Мислел си, че Омир не е могъл да знае всичко онова, което се движи и намира в моретата и градовете на неговата държава, също както Александър Велики не е могъл да знае всичко, което може да се намери в неговата държава. Мислел си освен това как Омир е вписал в своята творба град Сидон, а заедно с него, без да знае, и пророк Илия, когото птиците хранели по божие внушение. Мислел си, че Омир е имал в своята поетическа държава морета и градове, без да знае, че в един от тях, в Сидон, е пророк Илия, който ще стане обитател на една друга поетическа държава, също толкова обширна, вечна и силна, каквато е Омировата - обитател на Светото писание. И се питал накрая дали са се срещали двамата съвременници, Омир и свети Илия Тесвийски, галадски жител - и двамата безсмъртни, и двамата въоръжени само със словото, единият вгледан в миналото и сляп, другият обсе-бен от бъдещето и ясно виждащ, единият-грък, който най-добре от всички поети е възпял водата и огъня, а другият - евреин, който с вода съграждал, а с огън наказвал, служейки си със своя плащ като с мост. Съществува един пояс от земята, мислел си най-сетне Методий, не по-широк от десет камилски смърти, на който са се разминали двамата мъже. Разстоянието между техните стъпки е било по-тясно от което и да е най-тясно гърло на света. Никога две големи неща не са били по-близо едно до друго. Или ние се мамим като всички, чието зрение служи на паметта, а не на земята под нас...