Милорад Павич - Хазарски речник

- Илюзия е, че мислите са в главите ни - заключил тогава. -Главите ни и ние целите сме в мислите. Ние и нашите мисли сме като морето и теченията в него - нашето тяло е течение в морето, а мислите са самото море. Така тялото прави място за себе си в света, промъквайки се през мислите. Душата пък е корито и на едното, и на другото...

Тогава напуснал още един свой някогашен учител. Своя по-голям брат Методий, който никога не бил нападал единомишлениците си. Видял как оставя зад себе си своя някогашен духовен баща и брат и как става негов учител.

В служба на Цариградския двор първо бил архонт на една славянска област, после учил в престолното дворцово училище. Като свещеник станал патриаршески библиотекар при черквата "Света София" в Цариград, професор по философия в Цариградския университет и тук поради изключителната му ерудиция го нарекли "философ" и така го наричали до края. Но той се придържал към втория път и моряшкото твърдение, че месото на умните риби е вредно и по-твърдо от месото на глупавите риби. Затова само глупавите ядат и глупави, и умни, а умните подбират и търсят глупави.

Той, който изминал първата половина от живота си, бягайки от иконите, втората половина прекарал, носейки ги като щит. Но се установило, че с иконата на Богородица можал да свикне, а с Богородица- не. Когато много години по-късно в хазарската полемика я сравнил с прислугата от свитата на кагана, уподобил я на мъж, а не на жена.

Тогава превалила половината от неговото столетие и се навършила половината от живота му.

Взел три жълтици и ги сложил в кесията си, мислейки: "Първата ще дам на свирача на рог, втората - на певците в черквата, а третата - на небесните ангели певци." И така тръгнал по своите безкрайни странствания. Никога не можел да сбърка трохите от обяда с трохите от вечерята. Бил в постоянно движение. В година 851 отишъл при арабския халиф в Самара край Багдад и като се върнал от това дипломатическо пътуване, видял в огледалото първата бръчка на челото си и я нарекъл сарацинска бръчка. Свършвала годината 859 и Константин ставал връстник на Александър Велики, който умрял на 33 години, на колкото бил сега и той.

"Имам много повече връстници под земята, отколкото над земята - мислел си тогава, -връстници от всички времена; от времето на Рамзес Трети, на критския лабиринт или от времето на първата обсада на Цариград. А и аз ще бъда подземен връстник на мнозина от живите. Само че като старея тук, на земята, винаги сменям връстниците си под земята, предавайки мъртвите, по-млади от мен..."

А после дошла още една обсада на града, чието име носел. Докато в 860 година славяните обсаждали Цариград, на малоазийския Олимп Константин вграждал в тишината на монашеската си килия дворец за тях ~ създавал първите писмена на славянската азбука. Най-напред Оправил обли букви, но славянският език бил толкова непокорен, че мастилото не можело да го задържи, та натъкмил втора азбука - от решетести букви и в тях затворил като птица този опърничав език. По-късно, когато бил опитомен и научен на гръцки (защото езиците учат други езици), славянският език могъл да бъде хванат и в онези първоначални глаголически писмена...

Даубманус привежда следния разказ за съставянето на славянската азбука: Езикът на варварите никак не се поддавал на укротяване. През една бърза тринеделна есен братята седели в килията и напразно се опитвали да изпишат буквите, които по-късно ще се наричат кирилица. Работата не им споряла. От килията се виждала добре половината от октомври и в него тишината, един час ходене дълга и два широка. Тогава Методий обърнал внимание на брат си на четирите стомни, които стояли на прозореца на тяхната килия, но отвън, от другата страна на решетката.

- Ако на вратата ти е пуснато мандалото, как ще стигнеш до една от тези стомни? - попитал.

Константин строшил една от стомните, внесъл отломките парче по парче през решетката на килията и тук събрал наново в едно цяло стомната, лепейки я с плюнка и глина от пода под нозете си...

Така сторили и със славянския език, разбили го на парчета, внесли го през решетките на кирилските писмена в устата си и залепили отломките...

Същата година при византийския цар Михаил III дошла мисия от хазарския каган , който молел да му изпратят от Цариград човек, способен да обясни основите на християнското учение. Императорът се обърнал за съвет към Фотий, когото наричал "хазарска муцуна". Този акт бил двусмислен, но Фотий приел искането сериозно и препоръчал своя питомец и ученик Константин Философ и той заедно с брат си Методий тръгнал за своята втора дипломатическа мисия, наречена хазарска. Пътем спрели в Херсон на Крим и там Константин учил хазарски и еврейски език, подготвяйки се за дипломатическата мисия, която му предстояла. Мислел си: "Всеки е кръст на своята жертва, а гвоздеите пробиват и кръста." Като пристигнал в двореца на хазарския каган, той се срещнал там с представителите на ислямската и еврейската вяра, защото каганът бил ги повикал и тях, и така Константин влязъл в полемика с тях и изнесъл своите Хазарски беседи, които по-късно Методий превел на славянски език. Като оспорил доводите на равина и на дервиша, които изповядвали юдаизма и исляма, Константин Философ склонил хазарския каган да приеме християнството, казал му, че няма полза да се моли човек на счупен кръст, и получил на лицето си втората, хазарската бръчка.