Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Не е ли сега по-чисто и по-хубаво, чичо Антони?

— Не си хаби силите.

Всъщност нямаше много време за подреждане, миене и бърсане на прах. Есенните студове отново увеличиха пациентите на знахаря. Имаше дни, когато идваха по трийсет и повече души. Всички бяха научили, че Антони Кошиба бил призован от съдия-следователя във Вилно и че щели да заведат дело срещу него. Говореше се, че ще го изпратят в затвора, затова бързаха да се посъветват.

И Антони очакваше наказателната присъда и искаше да подготви Мариша, но тя се възмущаваше и твърдеше, че дума не може да става за подобно нещо.

— Нали ще се явя като свидетел, на когото си спасил живота. Малко ли е това?

Знахарят разчиташе отчасти на нея, както и на множеството пациенти, готови да му станат свидетели.

Делото беше насрочено за края на ноември и всичко обещаваше да мине добре, когато Мариша внезапно се разболя. Изнеженият от дългото лежане организъм се поддаде лесно на болестта. Беше се простудила при чистене в студения пруст. Вендузите и билките за изпотяване не помогнаха много. Трябваше да остане на легло.

Не можеше и дума да става за отиване на делото и Антони Кошиба замина сам.

С пристигането си се обърна към адвоката Маклай, препоръчан му от Юдко от Радолишки. След като се запозна с делото, адвокатът определи своя за щастие малък хонорар, но веднага каза, че не може да очаква оправдаване.

— Ще се постарая да получите възможно най-лека присъда.

Дойде денят на делото. На влизане в съдебната сграда Антони видя доктор Павлицки и това го изпълни с лоши предчувствия.

Действително, давайки показания като свидетел, доктор Павлицки, макар да казваше само истината, утежни положението на подсъдимия със сериозни обвинения. Говори за мръсотията в стаята му, за задухата и за това, че лично го е предупреждавал да не се занимава с тази опасна работа, а накрая и за откраднатата чанта с хирургическите инструменти. Призна, че Кошиба е успял да направи няколко доста трудни операции, но отдаде това на случайността.

Вторият свидетел по обвинението, представител на дружеството на лекарите, запозна съда със статистически данни за знахарството в източната част на страната. Тези данни доказваха, че огромен процент от смъртността сред селското население се дължи на лечението при знахари. После приведе много примери за „лечебните“ методи, прилагани от знахарите, което предизвика у слушателите ужас, погнуса и възмущение.

Свидетелите, призвани от защитата, все болни, излекувани от Антони Кошиба, една внушителна група от двайсет и няколко души, с показанията си отново наклониха везните в полза на обвиняемия.

И делото сигурно щеше да има друг завършък, ако обвинител по него не беше младият доктор по право Згерски, който за пръв път се явяваше като прокурор. Згерски беше подготвил обвинителната си реч добросъвестно и въодушевено като всеки новак. Представи проблема от обществена и престижна гледна точка.

— Докога — горещеше се — ще позволяваме в нашата страна да се ширят чудовищни суеверия от средновековието? Докога ще позволяваме да пускат корени невежеството и безразсъдните престъпления на знахарството?… Днешната присъда трябва да бъде отговор на въпроса дали сме цивилизована държава и се числим към Европа не само в географско, но и в културно отношение, или и в бъдеще възнамеряваме да покровителствуваме варварщината.

Говори още дълго и цветисто за цивилизаторската мисия на Полша на изток, за трагичното невежество на белоруския народ, за обречените на безработица хиляди млади лекари, готови да се притекат на помощ на страдащите, за евгениката и подобряването на расата, за армията, която се нуждае от здрави наборници, и накрая за възпитателната роля на съдебните решения и за това, че днешната присъда трябва да бъде предупреждение и за другите хиени, извличащи полза от невежеството на масите.

В заключение засегна и струната на местния патриотизъм, като отбеляза, че една снизходителна присъда за този род престъпления щяла да даде повод и основание на обществеността от другите краища на Полша да смята, че правосъдието в източната част на страната покровителствува невежеството и неговите опасни последици.

Адвокатът Маклай не притежаваше и една десета част от дарбата на красноречивия си противник. Неговата защитна реч, макар и делова, не успя да заличи впечатлението от поразяващото обвинение на прокурора. Не се опита да обори дори аргументите му, а основа защитата си единствено върху личността на обвиняемия, човек безкористен, който наистина е присвоил хирургическите инструменти, но изключително с цел да спаси едно умиращо момиче.