Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— На евреин ли? — обади се басово досега мълчаливият червенокос ратай. — На евреина чума да прати. Тѐ така.

Разсмя се гръмогласно и се плесна по коленете.

Старият Прокоп стана и се прекръсти. Това беше знакът за останалите. Жените се заловиха да мият съдовете. Мъжете излязоха пред къщата, с изключение на Васил, който остана край масата. Воденичарят изпуши една лула, после донесе кожуха си, постла го на тревата под клена и легна да подремне след обилния обяд.

— Аз тука съм работник — подхвана разговор червенокосият, като се обърна към седналия редом пришълец. — Вече шеста година служа. Бива си я воденицата. А ти по занаят какъв си?

— Нямам занаят. Разни работи върша.

— Ако останеш да нощуваш, а на сутринта искаш и разбираш от железария, вземи, та ми оправи револвера. Заяде и ударникът не се вдига. Не мърда и това си е.

— Помолих да пренощувам и ми позволиха, така че ще остана. А сутринта с удоволствие ще го видя. Разбирам горе-долу от железарство.

— Хиляди благодарности.

— Няма защо. И без това ми се ще да се отплатя за гостоприемството. Добри са хората.

Ратаят потвърди. Хората са сърдечни, нищо лошо не може да каже. Старецът е взискателен и строг, но справедлив. Няма да ти измъкне последния грош, нито пък да ти вземе и последната силица. Макар и да разправят за него, че родния си брат натирил по просия, а тоя пък проклел децата му. Но как точно е било, не се знае, защото е станало отдавна. Четирийсет години и отгоре са минали вече. А проклятие някакво трябва да има, щото на Прокоповите деца не им провървя. Най-големият му син се удави, средния го убиха на война. Вдовицата му само остана, Зоня, нали я видя, от бедна къща е, та след смъртта на мъжа си живее у свекъра. Здрава и права жена, пък и млада е още. Сума моми не могат да се мерят с нея. Старата Агата не я обича. Заяжда се. Имаше там някои неща, ама сега… Дори с Олга, майсторшата, дъщерята на Прокоп се погодиха. Само старата не прощава. И Олга е добра жена. Никому зло не мисли.

— Вчера нося сено в обора, а тя дои кравата. И вика: Слушай, Виталис, време ти е вече да се ожениш. Пък мене ме надува смях. Само до женитба ми е. Та й казвам: освен за тебе, Олга, друга не виждам. А тя знам, че си харесва учителя от Бернати. Ухили се и вика: на тебе, вика, Виталис, не съм ти аз на сърцето. За тебе, вика, Зоня вдовицата по̀ става.

Ратаят се засмя, плю и добави:

— Такива са й шегите. Женски приказки.

В това време и жените излязоха на въздух. Олга и Зоня бяха се издокарали. Оказа се, че отиват на вечеринка в Бернати. Малката Наталка се повъртя-повъртя и застана пред госта.

— А ти виждал ли си нашия Ванка?

— Не, кой е тоя Ванка?

— Конят. Дебел е като шопар. Ами теб как те викат?

— Антони.

— Аз съм Наталка, Наталка Шуминска. Баща ми е бил майстор във фабриката в Людвиково. Ти виждал ли си фабриката в Людвиково?

— Не, не съм.

— Много е хубаво там. Има и огромен замък. А младият господар кара мотоциклет. Пък във фабриката има големи пещи, една до друга. Защото в тях пекат тухли. А други са за фаянс и порцелан. Много е интересно. А нашите езера виждал ли си ги?

— Не, не съм.

— Тогава ела, ще ти покажа къде можеш да се окъпеш. Ей там е, до гората. Защото тука, в долното, е опасно. Има големи дупки и вирове. Дядо Прокоп на никого не дава, откак вуйчо Албин пропадна в леда и се удави. Хайде да идем.

— Добре, да вървим — съгласи се той.

С тънкия си гласец Наталка го отрупваше с думи. Вървяха по брега, по тясна утъпкана пътечка. Така заобиколиха езерата и навлязоха в гората. Вниманието на момичето привлякоха гъбите.

— Боже мой — викаше, — колко много рижики. От петък насам са поникнали, защото в петък с вуйна Зоня всичките обрахме. Искаш ли да берем?… Вярно, че днес е неделя, но да се прави нещо на игра, не е грях. И баба го е казвала…

Целият им следобед отиде в бране на рижики в гъсто обраслото с калуна сечище. От време на време си почиваха и се върнаха вкъщи по тъмно. Тъкмо навреме, защото вече ги викаха за вечеря. Майката и вуйната още не бяха се прибрали от танците и Наталка трябваше да помага на баба си Агата. Бяха донесли пълна престилка с гъби. За да не се развалят, трябваше да ги почистят и залеят с вода.

След като вечеряха и раздигнаха всичко, Прокоп, а подир него и старата отидоха да спят в стаите от другата страна на пруста. Ратаят Виталис взе на ръце сина им, сакатия Васил, и го занесе също в стаите. Като се върна, измъкна иззад печката два сламеника, сложи ги на одърите и рече: