Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Вие забравяте едно, господин Колски, че има чувства, които могат да превърнат сивата монотонност в колоритна приказка. И те могат да променят онова, което вие наричате тъга и безнадеждна тишина в светла радост.

— Естествено, разбирам.

— Не разбирате. Само този, който е способен на това, може да разбере и да изживее сам такава радост, която да го удовлетвори и успокои. Ще ви посоча мерило. Вие например способен ли сте за своята любима да се откажете от Варшава, от кариерата, от парите, от радостите и развлеченията и да живеете в глухата провинция, тук например.

Колски усети, че кръв напира в сърцето му. Каза:

— Способен съм.

Тя поклати глава.

— Не вярвам.

Той я погледна право в очите и каза, наблягайки на думите:

— Опитайте. Кажете ми само една дума. Една дума. Една ваша дума е достатъчна.

Луця се смути. Не очакваше такъв отговор. По-скоро очакваше някакво обстойно заключение, подкрепено с рационална аргументация, обяснения в стила на неговите разбирания от времето, когато тя беше във Варшава. Знаеше, че той казва истината, че наистина беше способен да остане заради нея и че нямаше да оттегли думите си. Разбира се, тя нямаше намерение да се възползва, но беше трогната от всичко, което й каза, и от промяната, която бе станала с него. Едва сега забеляза бръчките около очите му, изпитите му страни и многото бели коси на слепоочията. Тревогите, които разчиташе в писмата, бяха оставили следи по лицето му. Не само по лицето, но и в душата. Горкият, сигурно беше имал тежки преживявания.

И изведнъж Луця стигна до убеждението, че трябва, че е длъжна да го възнагради някак за страданията, че била доста остра и безразлична, че бе отплащала за неговата наистина голяма любов, защото само голямата любов е способна на жертви, с равнодушие и съзнателно бе избягвала да се вглъбява в душевните му преживявания. А знаеше, че може да намали тревогите му и да облекчи неговите страдания, без да дава нещо повече от една топла дума, сърдечен поглед, благосклонен интерес.

Леко сложи ръка на рамото му и каза:

— Господин Колски. Вие знаете, че няма да я кажа тази дума, че не мога да я кажа. Но моля ви, повярвайте ми, че много високо ценя вашите чувства и че както виждам, досега не съм оценила тяхната стойност.

Взе ръката й и притисна устни към нея.

— Искам също да знаете, че ви смятам за много близък, че вашите проблеми, тъги и радости силно ме засягат и че вие винаги можете да бъдете сигурен в моето искрено, дълбоко и нежно приятелство.

След този разговор отношенията между Луця и Колски много се промениха. Станаха искрени и по-непосредствени. Цели дни прекарваха заедно, тъй като Йемьол, който по-рано дълго разговаряше с Вилчур в болницата сега, по време на отсъствието му, идваше само за през нощта. Повечето време прекарваше в градчето, в кръчмата или във воденицата, тъй като напоследък се беше сприятелил с Прокоп за ужас на цялото семейство. На стари години Прокоп започна да надига от време на време бутилката. Наистина не пиеше колкото Йемьол, но и това не радваше нито съпругата му, нито останалите жени в семейството. Новината донесе Донка и Луця искрено се разсмя, разказвайки на Колски за тревогите на жените във воденицата. Тя самата не смяташе тази заплаха за страшна, затова пък Колски се шегуваше:

— Фактът не бива да се омаловажава. Да не забравяме нашия праотец Ной, който се заловил за виното на преклонна възраст.

Минали бяха три дни от заминаването на Вилчур и Луця започна да се тревожи.

— Страхувам се да не му е случило нещо лошо — казваше тя на Донка.

Пред Колски от деликатност не издаваше опасенията си. Бе решила обаче, ако професорът не се обади на следния ден, да телеграфира във Варшава. Но точно на другия ден сутринта Васил се върна от Радолишки и донесе писмо, адресирано от ръката на Вилчур, а пощенският печат бе от Вилно, не от Варшава. Учудена, Луця отвори илика. Професорът пишеше:

„Скъпа Луця! На връщане от Варшава се отбих във Вилно. Във връзка, с някои работи трябва да остана няколко дена. А може и повече. Тъй като Ранцевич не е против доктор Колски да остане по-дълго при мен, аз ще му бъда много благодарен за помощта и за това, че ще ме замества. Мисля, че той ще сметне престоя си в нашата болница за почивка. Много ми беше приятно, когато научих, че във Варшава имат отлично мнение за него. Същото каквото и аз винаги съм имал. Енергичен момък. Сигурен съм, че мой отличен заместник. Във Вилно живея у колегата Рушевич, който ме лекува след инцидента с кучето. Тук ми е удобно и приятно. Затова не се учудвайте, моля ви, че не бързам да се върна. Поздравете всички, а на вас целувам ръка.