Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Колата наближаваше „Фраскати“.

— Е, вече пристигнахме — обади се Колски. — Вие сигурно ще си легнете, за да си починете от пътуването.

Тя живо възрази.

— Съвсем не. Никак не съм изморена. Чудесно спах. Никъде не спя толкова добре, колкото в sleeping [68] Вместо sleeping car (англ.) — спален нагон. — Б.пр. . Явно аз съм създадена за пътешествия. Вие обичате ли да пътувате?

— Досега съм пътувал много малко, бил съм веднъж във Венеция и веднъж в Берлин. Но ще ви призная, че пътуването с влак е много мъчително за мен.

Тя му се усмихна.

— Божичко мили. Ние имаме крайно противоположни характери. Утешава ме само това, че les extremes se touchent [69] Противоположностите се привличат (фр.). — Б.пр. .

Колата спря пред вратата на малкия дворец. Отвътре изтича лакей. Шофьорът отвори багажника на колата и заизважда куфарите. Колски свали шапка.

— Позволете ми да ви кажа довиждане.

— Но това е изключено — каза тя с престорен гняв. — Ще закусите с мен.

— Аз вече съм закусил, госпожо.

— О, какъв егоист. И затова искате да ме осъдите на самота?

Тя го хвана под ръка и се отправи с него към вратата.

— Ще бъдете принуден да гледате как се храни едно прегладняло същество. Ситите се отвращават най-много, когато гледат как се хранят гладните.

— Ако се отнася за вас, и дума не може да става за отвращение. Но…

— Вие намерихте и някакво „но“?

— Трябва вече да отида в болницата.

— „Конят и оръжието са готови, прегърни ме и сабята ми дай.“ Недейте да ставате смешен с вашия пиетет към задълженията. Ще се справят и без вас.

— За съжаление… — започна той, но тя го прекъсна.

— За съжаление вие не можете да издържите дълго време да се отнасяте добре към мен. Моля ви не ми отказвайте. Една празна къща е цял кошмар! Веднага, след като съм се върнала! Ще се чувствувам фатално. До гуша са ми дошли смелостта и задълженията. Това е полето на действие на моя съпруг. Поне вие бъдете снизходителен и мил с мен. Да вървим, да вървим.

Вече в преддверието той каза:

— Обещах, че ще бъда там. Чакат ме.

— Значи ще се обадите оттук по телефона, че някакъв, пациент или някаква пациентка ви е задържала в града. Нали може да се случи някаква пациентка внезапно да има нужда от вас, не е ли така?

С усмивка на устните тя добави:

— А аз именно внезапно имам нужда от вашето присъствие, господин докторе.

Той също не можа да не се усмихне.

— Не съм забелязал такова нещо. Вие цъфтите.

— Ах, все пак сте забелязали?… Заслужавате награда. — Тя се озърна. Нямаше никого от прислугата. Надигна се на пръсти и го целуна по устата.

— Това е вашият аванс срещу хонорара. Сега лекарската етика не разрешава да оставите вашата пациентка без опека.

Той наистина трябваше да бъде в болницата, но не можеше да я убеди. Беше настроена капризно, весело и фриволно. В края на краищата действително можеше да се обади по телефона в болницата.

— Хайде, оставете шапката си — подканяше го тя да, побърза. — Да вървим.

В трапезарията лакеят вече беше поставил прибори за още един човек.

Сега трябва послушно да ме почакате — казваше тя, като дърпаше капачето на джоба на сакото му. — Във вагона все пак имаше много прах. Ще се изкъпя, но това няма да ми отнеме повече от десет минути. Да, междувременно вие можете да се обадите по телефона в болницата и да измислите някаква йезуитска лъжа за свое оправдание.

Телефонът беше пренесен в спалнята. Нина умишлено не затвори вратата към банята. Банята явно беше вече готова, защото след миг до ушите на Колски достигна плискане на вода. Разговаряше със старшата сестра госпожа Зачинска. Последователно, педантично той даваше нареждания относно всички свои пациенти и каза, че някаква важна работа го е задържала в града. Когато след пет минути остави слушалката, чу гласа на Нина:

— Свършихте ли?

— Да, госпожо.

— Е, виждате ли какъв мегаломан сте. Струваше ви се, че ако не отидете, болницата ще изгори. А в същото време отлично ще се справят и без вас.

— Отлично или не… Всъщност трябваше да бъда там. Ще разрешите ли да ви чакам в салона.

— Добре. Но преди това ми подайте хавлията. Само че моля ви да не ме гледате.

Колски огледа стаята.

— Тук няма никаква хавлия, госпожо.

— Разбира се, хавлията е тук. Само че е закачена далече от мен и не мога да се пресегна и да я взема.

— Тогава как ще ви я подам? — запита обезпокоен.

Тя високо се разсмя.

— Ох, господин Колски, господин Колски! Просто ще влезете в банята, ще откачите хавлията от закачалката и ще ми я подадете. Нима за вас като лекар да видите една жена, която не е… не е облечена е нещо толкова необичайно?