Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Бяха така увлечени в разговора, че не чуха шума от вратата на купето, която някой леко отвори, и не забелязаха ръката, която се вмъкна през отвора. Вмъкна се впрочем за малко — само за да потъне сръчно във вътрешния джоб на палтото на Вилчур, оставено непредпазливо на закачалката до самата врата.

Ръката, заедно с това, което взе, се дръпна безшумно и нейният собственик също така безшумно затвори вратата. След това, без да губи време, бързо се оттегли от вагона, предвидливо мина още два и в третия се спря в празния коридор. Огледа се внимателно и извади от пазвата си доста натъпкан портфейл. Подсвирна тихо и продължително, като видя дебелата пачка банкноти, прецизно я постави в джоба си. В портфейла останаха само книжата, които нямаха никаква стойност. Той вече искаше да го изхвърли през прозореца, когато погледът му попадна на зелена хартийка, напомняща долари. Извади я и прочете:

„Получихме от професор Рафал Вилчур злоти…“

Ръката, готова да изхвърли портфейла, застина във въздуха. Отново подсвирна с уста, пъхна пръсти в портфейла. Паспорт, легитимация, визитни картички. Нямаше съмнение чия собственост са.

Бавно посегна към джоба, извади от него току-що придобитите банкноти и ги сложи на старото им място, после пъхна портфейла в джоба и сега вече много по-бавно тръгна обратно. Лесно намери купето. През дръпнатите завеси се виждаше кафяво палто.

Този път той отвори вратата и влезе в купето без каквато и да било предпазливост.

В първия момент не го познаха. Беше с елегантен костюм, тъмносин на сиви карета, само шапката му беше леко смачкана. Още не го бяха виждали облечен така.

Един миг професор Вилчур се взира в него, не вярвайки на очите си, дори извика:

— Йемьол!

— Ха, отгатна, цезаре. Какво да се прави. Идентифицира ме. В Полша става все по-трудно да пътува човек инкогнито. Моите почитания, госпожице. Що за лекарска експедиция? Да не сте тръгнали да колите някого в провинцията? Да не би вече във Варшава да има недостиг от месо? Той внимателно ги огледа и попита, повдигайки шапка:

— Хей, да не би сега да е най-подходящият случай за поднасяне на поздравления? Per Bacho [52] Кълна се в Бакхус! (лат.). — Б.пр. . Прилича ми на сватбено пътешествие.

Вилчур се изчерви, а Луця избухна в смях.

— Уви, не.

— Не? — отдъхна си сякаш с голямо облекчение Йемьол и като седна удобно, каза: — В такъв случай мога да остана при вас без угризения на съвестта.

— Вие закъде пътувате? — попита Луця.

— Сега е много модерно „пътуване в неизвестното“. Моята оригиналност се състои във факта, че случайността наистина е регулиращият двигател на пътуванията ми. Тоест този именно момент, когато кондукторът успее да констатира, че нямам билет. Кондукторите имат предразсъдъка да смятат, че с влак могат да пътуват само хора с билети. Винаги по време на лятната ваканция се опитвам да ги убедя, че не е така. Уви, те са хора, неспособни да възприемат новите разбирания, и затова твърде често съм принуден да слизам на най-невероятни гари. Наистина всичко това има едно преимущество — полека-лека опознавам скъпото отечество, но си има и своите недостатъци. А именно някои райони са напълно недостъпни.

— Толкова много ли обичате да пътувате — запита Луця.

— Пътуването учи — поясни той. — Пък и винаги съм обичал туризма. Съзнанието ми е обществено активно. Навсякъде се виждат афиши, които с големи букви ни зоват: „Пътувайте из Полша“, „Опознай родината си“ — как да не се изкуси човек.

— По афишите — отбеляза Луця — не препоръчват да се пътува без билет.

— Това е само едно недоглеждане — заяви Йемьол. — В края на краищата каква е разликата между пътуването с билет и пътуването без билет? Quelle difference? [53] Каква разлика? (фр.). — Б.пр. Хората с елементарно мислене наричат едното скитничество, а другото туризъм. Нима личността, която пътува по единия или по другия начин, се променя? Ни най-малко. Тази разлика зависи чисто и просто от джоба и от портфейла й. Човек, който прави туризъм без портфейл, е скитник, човек, който скита с портфейл, е турист. За да ви докажа колко тази дефиниция е неточна и от научно гледище не издържа на никаква критика, ще ви покажа нещо.

Не довърши. В купето влезе кондукторът и каза със своя обичаен тон:

— Всички билети, моля.

Той перфорира билетите на Луця и Вилчур. После се обърна към Йемьол, гледайки го недоверчиво:

— Вашият билет?

— О, Харон, ти, който перфидно експлоатираш творческото вдъхновение на Стефенсон [54] Джордж Стефенсон (1350–1894) — английски инженер, откривател на парния локомотив. — Б.пр. за низките цели на натрупването на капитала. У теб не се ли събужда спонтанно неодобрение на тези тенденции в цивилизацията, които са се вплели в данъчната система, парализират транспортния либерализъм и интензивните интер регионални взаимовръзки.