Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Тя се усмихна:

— Наричах го лекаря на моето сърце.

— Наистина ли беше лекар? — запита Колски.

Нина отрицателно поклати глава:

— Не. Всъщност беше нищо. Но за мен по онова време той беше всичко. Голям дар на съдбата. Все още се чувствам длъжница на вселената. Толкова желая да мога да се отплатя някому със същия дар. Зная, разбира се, че не ще съумея да бъда такъв добър лекар за едно сърце както онзи човек. Не притежавам неговия разум, проникновението на погледа и мекотата в отношенията.

Тъй като тя млъкна, Колски сметна, че трябва да й възрази:

— Как така, госпожо.

— Значи вие мислите?…

Колски нищо не мислеше. Беше му неловко и имаше впечатлението, че в тоя случай госпожа Добранецка като че ли по погрешка се обръща към него, взимайки го за някой друг. Въпреки това тя му се стори очарователна и много добра. Не беше предполагал, че у тази надменна и красива дама има толкова емоции.

— Вие сте много добра — каза той.

Настъпи мълчание. От салона от време на време долиташе музика. Нина се обади първа:

— Много малко познавам госпожица Канска. Няколко пъти е била у нас и ми направи чудесно впечатление. Тя е, струва ми се, от онези зрели съвременни жени, които искат и могат самостоятелно да се борят за своето съществуване. Моят съпруг цени високо нейните дарби. Винаги съм го чувала да говори с одобрение и уважение за нея, а вие знаете, че той не е снизходителен.

— О, да — призна Колски.

— Сигурно няма да се учудите, че с интерес съм наблюдавала тази очарователна девойка. С интерес научих, че ви свързва взаимна симпатия.

— Не взаимна, за съжаление — каза с горчивина Колски.

— Едва сега стана ясно и беше за мен изненада. Кой можеше да допусне. Наистина от болницата и извън болницата до мен достигаха слухове, които хвърлиха сянка върху репутацията й. Опровергавала съм ги възмутена. Убедена бях, и то не по-малко от вас, че отношението й към Вилчур се гради само на възхищение и преклонение, като вземем предвид неговата възраст. Та той е почти старец. Кой можеше да допусне? Млада, красива, независима, видимо безупречна и безкористна. И изведнъж това откритие падна като гръм от ясно небе.

— Не всичко, което блести, е злато — изказа Колски известната сентенция. В устата му горчеше, изпитваше отвращение и презрение към целия свят.

Нина отново докосна ръката му.

— О, не, господин Ян, не бива да я осъждаме. Откъде можете да знаете какви обстоятелства — морални или дори… материални, са я подтикнали да стане приятелка на един стар и непривлекателен господин. Животът, дори животът на една такава млада девойка, е пълен със загадки и тайни. На подобна постъпка не може да се гледа повърхностно, да се възприема a la lettre [51] Буквално (фр.). — Б.пр. ! Много сурово я осъждате. Имате право, като мислите, че за всеки отстрани тя просто е метреса на Вилчур. Но ние, които я познаваме, не можем да опростяваме нещата. Трябва да е имала причини, за да държи на това. Сигурно Вилчур няма да живее дълго и навярно има още значително имущество.

Тук тя все пак отиде твърде далеч. Когато нанасяше удара, Добранецка се беше прицелила зле, защото не само че не улучи, но предизвика бурна реакция.

Колски сви вежди и малко повиши тон:

— Не е вярно, госпожо. Зная със сигурност, че професор Вилчур е напълно разорен. А впрочем и милионер да беше, това нямаше да има никакво значение за госпожица Канска. Уверявам ви, защото зная, че за нея изобщо не съществуват каквито и да било материални съображения. О, не, тя е твърде благородна, госпожо, и нейната безкористност дори ме е учудвала. Аз самият неведнъж съм й пращал богати пациенти, а тя отказваше поради липса на време и знаете ли, госпожо, как запълваше същото това време?… Лекуваше безплатно в сиропиталища и приюти.

Нина отстъпи на предишните си позиции:

— Винаги съм имала такова мнение за нея — каза тя, като наблягаше на думите. — Винаги. Но признайте все пак, че вие сигурно се губите в догадки и търсите мотивите за нейната постъпка. Една безгранична любов би обяснила всичко. Разбира се, има случаи, когато млади момичета обичат стари мъже. Възможно е и този случай да е такъв, въпреки че не допускам, макар и само за това — тя винаги е правила впечатление на напълно здрава както физически, така и психически, а няма съмнение, че любовта към такъв стар човек не може да не се възприеме като нещо ненормално, противоестествено…

Отново настъпи мълчание.

— Някога ми бяха казали, че знахарите прилагат не толкова лечение, колкото внушение, внушават на болните, че се чувствуват по-добре. Казват, че скоро някъде в Малополша изобличили знахар, който използвайки майсторството си да хипнотизира, измъквал от наивните селяни пари, а от техните жени и дъщери онова, което могат да му дадат. Светът е изпълнен с тайни и никога не съм се опитвала да ги разкривам. Знаете ли какъв принцип съм възприела?