Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Здесь есть возможность читать онлайн «Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Издателска къща „Христо Ботев“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Цитадела: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цитадела»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Философският роман — притча на Антоан дьо Сент-Егзюпери „Цитадела“, останал незавършен и издаден след смъртта на автора, е синтез на цялото му творчество. Той фокусира в себе си големите житейски теми и философските позиции на Екзюпери и цели да приобщи хората към всичко онова, което може да ги извиси. Така те ще изградят цитадела на човечността в сърцата си и ще надживеят себе си в своите дела.
Ново издание, съставено от Симон Ламблен с участието на Пиер Шаврие и Леон Венселиюс.

Цитадела — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цитадела», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Презирам омразата, не от снизходителност, а защото, като идвам от Теб, Господи, където всяко нещо има своето присъствие, империята присъства в мен във всеки миг. И във всеки миг аз поставям начало.

Спомням си как ме учеше баща ми: „Смешно е семето, което се оплаква от това, че земята чрез него се е превърнала в салата, а не в кедър. Значи то е семе на салата.“

Той казваше също: „Кривогледият се усмихнал на девойката. Тя се извърнала към тези, които гледат направо. И кривогледият тръгвал да разправя, че тези, които гледат направо, развращават девойките.“ Твърде суетни са справедливите, които си въобразяват, че не дължат нищо на лутанията, на несправедливостите, на грешките, на безчестията, чрез които преминават отвъд тях. Смешен е плодът, който презира дървото!

CCIX

Тъй както този, който вярва, че ще намери радостта си в богатството на куп предмети, в безсилието си да я изскубне от тях, защото тя въобще не се крие там, умножава имането си, трупа предметите на пирамиди и отива да снове сред тях в подземията, подобен на диваците, които разглобяват барабана, за да хванат в плен звука.

Така узналите, че връзките на принудителни думи те подчиняват на моята поема, че принудителните структури те подчиняват на скулптурата на моя скулптор, че принудителните връзки между тоновете на китарата те подчиняват на душевното вълнение на китариста, и повярвали, че силата се крие в думите на поемата, в материала на скулптурата, в тоновете на китарата, ти ги размахват в неоправима бъркотия, а щом отново не намерят в бъркотията тази сила, понеже тя въобще не се крие там, те преувеличават, за да бъдат чути, своята врява, като в краен случай пренасят у теб вълнението, което ще изтръгнеш от счупването на куп чинии — вълнение, първо, със спорно качество, вълнение, второ, със спорна сила, което би постигнало много по-безспорен резултат, много повече би те завладяло, насочило, провокирало, ако ти го извличаше от тежестта на моя жандарм, когато ти смазва пръста на крака.

И ако аз пожелая да те завладея, казвайки ти „октомврийско слънце“ или „снежни саби“, необходимо е да конструирам капан, който да затвори плячка от естество, съвсем различно от естеството на капана. Но ако желая да те развълнувам чрез самите обекти на капана, понеже не ще посмея да ти кажа „меланхолия“, „здрач“, „любима“ — думи от поема, купени наготово от пазара, от които ти се повдига, — аз ще извлека не по-малка полза от слабото подражателно действие, което намалява ликуването ти, когато ти кажа „труп“ вместо „кошница с рози“, макар че нито едното, нито другото те засягат в дълбочина, и ще изляза извън обичайното, за да ти опиша най-изтънчени мъчения. И понеже и без туй не ще изтръгна от тях чувството, което въобще не се крие там, защото е слаба властта на думите, които предизвикват само горчива слюнка в устата ти, когато задействам механиката на спомена, ти започваш трескаво да се вълнуваш, да умножаваш изтезанията и подробностите на изтезанията, и миризмите на изтезанията, за да натежат в крайна сметка над мен по-малко, отколкото здравия крак на моя жандарм.

Щом се опитвам по такъв начин да те изненадам, чрез лекия шок от необичайното — и несъмнено ще те изненадам, ако вляза заднишком в залата за аудиенции, където те приемам, или ако, най-общо казано, прибягна към каквото и да е непоследователно неочаквано действие, — щом постъпвам така, аз съм само разсипник и привличам вниманието чрез опустошаването, понеже при втората аудиенция, разбира се, ти вече няма да се втрещиш от влизането ми заднишком и веднъж привикнал не само към някой абсурден жест, а и към непредвиденото в абсурда, ти няма да се удивляваш от нищо. И скоро ще клекнеш, мрачен и безсловесен, в безразличието на един изхабен свят. А единствената поезия, която още ще може да изтръгне от теб някакъв стон, ще е тази на огромната подкована обувка на моя жандарм.

Тъй като изобщо не съществуват непокорни, изобщо не съществува отделен човек, сам на света, не съществува човек, който да е истински откъснат от света. По-наивни са тези, които вярват в това, отколкото търгашите на шутовски стихове, които под предлог, че пишат поезия, забъркват любов, лунна светлина, есен, въздишки и морски бриз.

„Аз съм сянка, казва твоята сянка, и презирам светлината.“ Но живее от нея.

CCX

Аз те приемам такъв, какъвто си. Възможно е да те мъчи болестта да прибереш в джоба си дребните златни украшения, които попадат пред погледа ти, и освен това да си поет. Ще те приема в такъв случай от любов към поезията. А от любов към моите златни украшения ще ги заключа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цитадела»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цитадела» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Цитадела»

Обсуждение, отзывы о книге «Цитадела» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x