Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

— И тъй, когато едно дърво ражда гнили плодове, плодовете ли упрекваш за гнилотата, или дървото?

— Дървото — викнаха жандармите.

— А няколкото здрави плода могат ли да го оправдаят?

— Не! Не! — развикаха се жандармите, които, за щастие, обичаха своя занаят, а там изобщо не оправдават.

— Значи би било справедливо да очистите империята от носителите на бенка на лявото слепоочие.

Но някогашният дърводелец пак се покашля:

— Изрази точно и ясно възражението си — рекох му аз, докато другарите му, водени от своя нюх, хвърляха погледи, натежали от намеци, към слепоочието му.

Един от тях се окуражи, измервайки от глава до пети подозрителния:

— Оня, който той казва, че познавал… да не би да му е брат… или баща… или някой роднина?

И всички изръмжаха в знак на съгласие.

Тогава пламна гневът ми:

— Още по-опасна е сектата на тези, които имат бенка на дясното слепоочие! Защото ние даже не сме и помислили за тях! Значи тя се прикрива още по-добре. А по-опасна дори и от нея е сектата на тези, които нямат бенка, понеже те ходят маскирани, невидими като заговорници. И в крайна сметка от секта към секта аз осъждам цялата секта на хората, защото тя е съвсем очевидно източник на престъпления, на похищения, на изнасилвания, на злоупотреби, на лакомия и безсрамие. И тъй като се случва така, че жандармите, освен че са жандарми, са и хора, за удобство аз ще започна от тях необходимата чистка. Ето защо издавам заповед на жандарма, който е у вас, да хвърли човека, който е у вас, на бунището в тъмниците на моите цитадели!

И си тръгнаха моите жандарми, като сумтяха от недоумение и разсъждаваха не много успешно, понеже става така, че те разсъждават с юмруците.

Аз обаче задържах дърводелеца, който свеждаше поглед и се правеше на скромен.

— А теб те уволнявам! — рекох му. — Истината за един дърводелец, която е проникновена и противоречива поради това, че дървото му се съпротивлява, въобще не е истина за един жандарм. Ако учебникът класира в черно носителите на бенка на слепоочието, харесва ми, че моите жандарми, само като чуят за тях, усещат как им растат юмруците. Харесва ми също, че сержантът те преценява според умението ти да се обръщаш кръгом. Тъй като сержантът, ако има право да разсъждава, ще те извини за непохватността ти заради това, че си голям поет. Също така ще прости на твоя съсед, защото е благочестив. И на съседа на съседа, понеже той е пример за непорочност. Така ще се възцари справедливостта. Но случи ли се на война някой изкусно да се престори, че се обръща кръгом, за да заблуди противника, и ето че моите войници изведнъж се спъват едни в други, сред трясъка на голяма врява, и привличат върху себе си клането. Хубаво ще ги утеши уважението на техния сержант! Тъй че аз те отпращам при твоите дървени скелета, от страх, че заради твоята любов към справедливостта, там, където тя няма място, някой ден се ще пролее кръв.

Но дойде оня, който ме заразпитва за справедливостта.

— Ах! — казах му аз. — Ако познавам справедливи дела, то не зная нищо за справедливостта. Справедливо е да бъдеш нахранен според труда си. Справедливо е да бъдеш лекуван, когато си болен. Справедливо е да бъдеш свободен, щом си невинен. Ала очевидното не стига по-далеч… Справедливо е това, което е съобразено с церемониала.

Аз изисквам от лекаря да прекоси пустинята, дори на лакти и колене, за да превърже една човешка рана. Дори когато този човек би могъл да бъде неверник. Защото така създавам уважението към човека. Но случи ли се империята да води война срещу империята на неверника, аз изисквам от войниците да прекосят същата пустиня, за да разпръснат на слънцето вътрешностите на същия неверник. Защото така създавам устоите на империята.

— Господарю… не те разбирам.

— Харесва ми, когато ковачите на гвоздеи, които пеят химните на ковачите, се стремят да обират сечивата на дърводелците, за да служат на гвоздеите. Харесва ми, когато дърводелците се стремят да накарат ковачите да се откажат от работата си, за да служат на дъските. Защото от това притегляне на силови линии ще се роди корабът и аз не очаквам нищо от дърводелците, които не влагат страст и се прекланят пред гвоздеите, нито от ковачите на гвоздеи, които не влагат страст и се прекланят пред дъските.

— Значи почиташ омразата?

— Аз смилам омразата, надмогвам я и почитам само любовта. Ала се случва така, че омразата прераства в любов само когато се издигне над дъските и гвоздеите към кораба.