Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Безсрамието или е знак за простодушие и невинност — както е при газелите и ако ти благоволиш да го извадиш от неведението, ще го превърнеш в чистосърдечна добродетел, — или изпитва радост от предизвикателството към свенливостта. И се крепи върху свенливостта. И живее от нея и я създава. И когато минават пияните войници, виждаш как майките хукват след дъщерите си и им забраняват да се показват. А колкото до войниците от твоята утопична империя, свикнали целомъдрено да свеждат поглед, с тях би било така, сякаш въобще ги няма и ти не би видял никакво неудобство в това момичетата от твоя край да се къпят голи. Ала свенливостта в моята империя е нещо различно от липса на безсрамие (понеже най-свенливите тогава са мъртвите). Тя е таен плам и усърдие, сдържаност, самоуважение и смелост. Тя е закрила на готовия мед с оглед на една любов. И ако някъде мине пиян войник, случва се така, че той създава в моя край качеството на свенливостта.

— Значи ти желаеш пияните войници да крещят сквернословията си…

— Напротив, случва се да ги наказвам, за да създам устоите на тяхната собствена свенливост. Но се случва и така, че колкото по-добре съм създал устоите й, толкова по-привлекателно става предизвикателството. Повече радост ти доставя да изкачиш високия стръмен връх, отколкото заобления хълм. Да победиш противник, който ти се съпротивлява, отколкото оня наивник, който въобще не се защитава. Само там, където жените са забулени, те изгаря желанието да отгатнеш лицата им. И аз съдя за напрежението на силовите линии в империята по строгостта на наказанието, което уравновесява щението. Ако преграждам пълноводна река в планината, харесва ми да премеря дебелината на стената. Тя е знак за моето могъщество. Тъй като, разбира се, срещу маловодното блато ми е достатъчна една дига от картон. И защо да желая бойниците ми да са скопци? Искам те да натежават срещу стената, защото само тогава ще са велики в престъплението или в съзиданието, което преминава отвъд престъплението.

— Значи ти искаш да са преизпълнени с похотливите си желания…

— Не. Ти нищо не си разбрал — казах му аз.

Моите жандарми в неизчерпаемата си глупост дойдоха да ме залъгват:

— Ние открихме причината за упадъка на империята. Става дума за една секта, която трябва да се изкорени.

— Ех! — рекох аз. — По какво познаваш, че те са свързани помежду си?

И те ми разказаха за съвпаденията в делата им, родството им според един или друг белег и мястото на сбирките им.

— А по какво познавате, че са заплаха за империята?

И те ми описаха престъпленията им и злоупотребите на някои от тях, и изнасилванията, извършени от други, и подлостта на мнозина или грозотата им.

— Ех! — казах аз. — Познавам още по-опасна секта, понеже никой не е взел мерки за борба с нея!

— Каква секта? — побързаха да попитат моите жандарми.

Тъй като жандармът, понеже е роден да удря, залинява, ако му липсва храна.

— Тази на хората — отвърнах им аз, — които имат бенка на лявото слепоочие.

Моите жандарми, без нищо да са разбрали, ме подкрепиха с ръмжене. Понеже жандармът може да удря, без да разбира. Той удря с юмруците си, които са лишени от мозък.

Все пак един от тях, който някога е бил дърводелец, се покашля два-три пъти:

— Те нямат никакво явно родство. Те никъде не се събират.

— Разбира се — отвърнах му аз. — Там е опасността. Защото минават незабелязани. Ала още щом оповестя декрета, който ги посочва на гнева на обществото, ще видиш как ще почнат да се търсят един друг, да се обединяват, да живеят заедно и изправяйки се срещу народната справедливост, да се осъзнават като каста.

— Това е самата истина — потвърдиха моите жандарми.

Но някогашният дърводелец пак се покашля:

— Познавам един от тях. Той е благ. Той е щедър, той е честен. И е получил три рани, докато е бранил империята…

— Безспорно — отговорих му. — От това, че на жените им е изхвръкнал ума, вадиш ли заключение, че няма ни една, която да проявява разум? От това, че генералите са гръмогласни, вадиш ли заключение, че не съществува ни един тук или там, който да е стеснителен? Не се спирай на изключенията. Щом веднъж бъдат отделени носителите на белега, порови се в миналото им. Те са били източник на престъпления, на похищения, на изнасилвания, на злоупотреби, на предателства, на лакомия и безсрамие. Твърдиш ли, че те са безупречни по отношение на тези пороци?

— Разбира се, че не — извикаха жандармите, понеже апетитът в юмруците им се беше възбудил.