Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Здесь есть возможность читать онлайн «Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Издателска къща „Христо Ботев“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Цитадела: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цитадела»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Философският роман — притча на Антоан дьо Сент-Егзюпери „Цитадела“, останал незавършен и издаден след смъртта на автора, е синтез на цялото му творчество. Той фокусира в себе си големите житейски теми и философските позиции на Екзюпери и цели да приобщи хората към всичко онова, което може да ги извиси. Така те ще изградят цитадела на човечността в сърцата си и ще надживеят себе си в своите дела.
Ново издание, съставено от Симон Ламблен с участието на Пиер Шаврие и Леон Венселиюс.

Цитадела — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цитадела», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Защото съм намерил покой, Господи, по време на моята молитва. Аз идвам от теб. Чувствувам се градинар, който поема с бавна походка към своите дървета.“

А през моя живот и аз несъмнено съм изпитвал гняв, огорчение, омраза и жажда за мъст. В здрача на изгубените битки, както и на бунтовете, всеки път, когато съм откривал, че съм безсилен и сякаш затворен в себе си, поради невъзможност да въздействам според моята воля върху раздробените си войски, до които вече не достигаше словото ми, върху размирните си генерали, които си измисляха императори, върху лудите пророци, които свързваха гроздове вярващи в слепи юмруци, аз познах тогава изкушението на гнева за човека.

Ала ти искаш да поправиш миналото. Ти измисляш твърде късно сполучливото решение. Предприемаш отново стъпката, която би те спасила, но е част — понеже нейният час е отминал — от загниването на мечтата. И разбира се, има един генерал, който те е посъветвал, според своите изчисления, да атакуваш на запад. Ти измисляш наново историята. Ловко премяташ раздаващия съвети. Атакуваш на север. Все едно да се опитваш да си отвориш път, като духнеш върху гранита на някоя планина. „Ах, казваш си ти в покварата на своя блян, ако тоя не беше действал, ако оня не беше говорил, ако другият не беше спал, ако този не беше повярвал или беше отказал да повярва, ако онзи беше тук, ако другият беше другаде, тогава аз бих излязъл победител!“

Ала те ти се присмиват, понеже е невъзможно да ги заличиш, като петното кръв на угризението. И те обзема желанието да ги смажеш с изтезания, за да се отървеш от тях. Но да би струпал върху им всичките воденични камъни на империята, ти не би могъл да попречиш на това, че ги е имало.

Слаб си ти, както си и страхлив, щом тичаш в живота да преследваш виновници, измисляйки наново едно отлетяло минало сред разложението на мечтата си. И става така, че от чистка към чистка ти ще предадеш целия си народ на гробаря.

Някои са били навярно проводници на поражението, но защо другите, които биха могли да бъдат проводници на победата, не са взели превес над първите? За това, че народът въобще не ги подкрепял? Тогава защо твоят народ е предпочел лошите пастири? Защото те лъжели? Ала лъжи са били изричани всякога, понеже всякога е казвано всичко, и истината, и лъжата. Защото плащали? Но пари винаги се предлагат, тъй като винаги някой иска да подкупи някого.

Ако хората в някоя империя са с добре изградени устои, ще се изсмеят на моя човек, който иска да ги подкупи. Болестта, която им предлагам, изобщо не е за тях. Ако хората от другата империя са разядени в сърцата си, болестта, която им предлагам, ще навлезе през този или онзи, които първи ще бъдат повалени. И пренасяйки се от единия в другия, тя ще порази всички хора в империята, защото моята болест беше за тях. Виновни ли са първите засегнати от нея за разлагането на империята? Ти въобще не твърдиш, че и в най-здравата империя не съществуват носители на шанкъра! Те са там, но като че ли в запас за времената на упадък. Само тогава ще се разрази болестта, която нямаше нужда от тях. Тя би намерила други. Ако болестта поразява лозята от корен на корен, аз въобще не обвинявам първия корен. И да бях го изгорил година по-рано, друг корен би послужил за вход на разложението.

Ако империята се покварява, всички са спомогнали за покварата. Ако мнозинството от хората проявяват търпимост, в какво те не са отговорни? Аз те наричам „убиец“, ако детето се дави в блатото ти, а ти нехаеш и не му се притичваш на помощ.

Безплоден ще съм следователно ако се опитвам, сред разложението на мечтата, да скулптирам със закъснение едно отлетяло минало, обезглавявайки покваряващите като съучастници в поквара, подлеците като съучастници в подлост, изменниците като съучастници в измяна, понеже от следствие към следствие аз ще унищожа дори най-добрите, защото ще са били безрезултатни, и ще ми остане да ги упрекна за тяхната леност или снизходителност, или глупост. В крайна сметка ще съм се стремил да унищожа в човека това, което е податливо на болестта и предоставя плодородна земя за това семе, и всички могат да се разболеят. И всички са плодородна земя за всякакви семена. И ще ми се наложи да изтребя всички. Тогава ще е съвършен светът, понеже ще е очистен от злото. Но аз казвам, че съвършенството е добродетел на мъртвите. Извисяването използва като тор лошите скулптори, както и лошия вкус. Аз изобщо не служа на истината, като екзекутирам този, който греши, понеже истината се гради от грешка към грешка. Аз изобщо не служа на творението, като екзекутирам онзи, който не е сполучил в своето, понеже творението се гради от несполука към несполука. Аз въобще не налагам някоя истина, като екзекутирам оня, който служи на друга, понеже моята истина е дърво, което се ражда. И не познавам нищо друго освен орна земя, която още не е подхранила моето дърво. Аз идвам, тук съм. Аз получавам в наследство миналото на моята империя. Аз съм градинарят, поел към своята земя. Няма да я упреквам, че храни кактуси и тръни. Нехая за кактусите и тръните, ако съм семе на кедър.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цитадела»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цитадела» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Цитадела»

Обсуждение, отзывы о книге «Цитадела» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x