Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Здесь есть возможность читать онлайн «Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Издателска къща „Христо Ботев“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Цитадела: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цитадела»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Философският роман — притча на Антоан дьо Сент-Егзюпери „Цитадела“, останал незавършен и издаден след смъртта на автора, е синтез на цялото му творчество. Той фокусира в себе си големите житейски теми и философските позиции на Екзюпери и цели да приобщи хората към всичко онова, което може да ги извиси. Така те ще изградят цитадела на човечността в сърцата си и ще надживеят себе си в своите дела.
Ново издание, съставено от Симон Ламблен с участието на Пиер Шаврие и Леон Венселиюс.

Цитадела — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цитадела», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но империята ти се струва съвършена, ако в центъра на града някой, който ще седне с кръстосани крака, умре там от глад и жажда. Защото никакво предпочитание няма да го привлича нито надясно, нито наляво, нито напред, нито назад. И той изобщо няма да получава заповеди, както няма и да ги издава. И у него не ще има порив нито към диаманта, който не може да се притежава, нито към камъчето на гърдите, нито към червената дреха. И при търговеца на цветни платове ще видиш как той се прозява часове наред в очакване да наситя с моите значения посоката на неговите желания.

Ала поради това, че съм забранил червеното, ето че той поглежда изпод вежди към виолетовото… или, понеже е непокорен и свободен, и враждебно настроен към почестите, и се поставя над условностите, и се подиграва на смисъла на цветовете, които съм определил според неограничената си власт, ти виждаш как той изпразва всички рафтове на дюкяна и тършува в запасите, за да открие цвета, който е коренно противоположен на червения, като яркозеления, и се показва придирчив, докато не е намерил съвършенството на съвършенствата. След което го виждаш, безкрайно горд със своето яркозелено, да се перчи из града с него от презрение към моята йерархия на цветовете.

Но става така, че аз съм го въодушевявал през целия ден. В противен случай, облечен в червено, той би се прозявал в някой музей, понеже вали. „Аз, казваше баща ми, създавам един празник. Но всъщност създавам не празник, а една връзка. Чувам язвителния присмех на непокорните, които веднага създават напук друг празник. И връзката, която те потвърждават и увековечават, е същата. Тъй че аз ги задържам за малко в затвора, за да им доставя удоволствие, защото те държат на сериозността на своя церемониал. Както и аз.“

CCVIII

И тъй, съмна се. И аз бях там като моряка, скръстил ръце, който вдишва морето. Това море, което той трябва да пори, а не някое друго. Бях там като скулптор пред глина. Тази глина, на която той трябва да придаде форма, а не някоя друга. Бях там, такъв, какъвто съм, на хълма, и отправих към Бог следната молитва:

„Господи, разсъмва се над моята империя. Тя ми е предоставена тази сутрин, като арфа, готова да засвири. Господи, ражда се за светлината този отрязък от градове, палмови горички, орни земи и портокалови плантации. И ето го, откъм дясната ми страна, морския залив за кораби. И ето я, откъм лявата ми страна, синята планина, със склонове, благословени с вълнодайни овце, която впива ноктите на последните си канари в пустинята. А отвъд — аления пясък, където цъфтеше единствено слънцето.

Моята империя е с такова лице, а не с друго. И несъмнено, в моя власт е да отклоня мъничко извивката на тази река, за да напоя с нея пясъка, но не в момента. В моя власт е да основа тук нов град, но не в момента. В моя власт е да освободя, само като издухам семето й, една победоносна гора от кедри, но е в момента. Защото аз наследявам в момента едно отлетяло минало, което е такова, а не друго. Тази арфа, готова да запее.

От какво бих могъл да се оплаквам, Господи, аз, който претеглям в патриархалната си мъдрост тази империя, където всичко си е на мястото, както са на място разноцветни плодове в кошницата. Защо бих изпитвал гняв, огорчение, омраза или жажда за мъст? Такава е канавата за моя труд. Такава е нивата за моята оран. Такава е арфата за моята песен.

Когато господарят на имението върви през земите си на разсъмване, ти виждаш как, щом намери камъни или тръни, той събира камъните и изтръгва тръните. Не се гневи нито на камъка, нито на тръна. Той разхубавява своята земя и не изпитва нищо, освен любов.

Когато тази жена отваря къщата си на разсъмване, ти виждаш как мете праха. Тя въобще не се гневи на праха. Тя разхубавява своята къща и не изпитва нищо освен любов.

Нима бих могъл да се оплаквам от това, че някоя планина закриля тази граница, а не другата? Тя спира — със спокойствието на длан — племената, които нахлуват от пустинята. Това е добре. Аз ще построя моите цитадели по-надалеч, там, където империята е оголена.

И защо бих се оплаквал от хората? Аз ги приемам в това утро такива, каквито са. Безспорно сред тях има такива, които подготвят престъпление, които обмислят предателство, които излъскват лъжата си, но има и други, които се впускат в работа или в милосърдие, или в справедливост. И за да разхубавя моята орна земя, аз също, разбира се, ще изхвърля камъните или тръните, но без да намразя нито камъните, нито тръните, като не изпитвам нищо освен любов.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цитадела»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цитадела» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Цитадела»

Обсуждение, отзывы о книге «Цитадела» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x