Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Защото, повтарям, достойни за презрение са племената, които изпълняват чужди поеми и се хранят с чуждо жито или довеждат платени архитекти да строят градовете им. Тях аз наричам уседнали. И вече не откривам наоколо им като ореол златния прашец на вършаното жито.

Понеже, щом дарявам, справедливо е едновременно и да получавам, за да мога преди всичко да продължа да дарявам. Благословена да е тази замяна между дареното и възвърнатото, която позволява да продължиш пътя и да даряваш още и още. И ако възвръщането на този дар позволява да се възобнови плътта, то само даряването подхранва сърцето.

Виждал съм танцьорки, които съчиняват танца си. И щом танцът е вече създаден и изпълнен, никой друг не отнасяше плода на труда им, за да трупа запаси. Танцът преминава като пожар. И все пак наричам цивилизован народа, който създава сам танците си, макар танците да не дават нито реколта, нито пълни хамбари. А недодялан и груб е за мен оня народ, който подрежда по лавиците си предмети, плод на чуждия труд, макар да са най-изтънчените — дори и да се окаже способен да се опива от съвършенството им.

— Човекът — казваше баща ми — е преди всичко творец. И само хората, обединили усилията си, са братя. И животът тече пълнокръвно само у тези, които не са се настанили удобно в покоя на струпаните запаси.

Един ден му възразиха:

— Какво наричаш съзидание? Понеже ако имаш предвид едно значимо откритие, то малцина са способни за него. И в такъв случай ти говориш само за единици, а другите?

Баща ми отговори:

— Да създаваш — значи да пропуснеш може би ей тази стъпка в танца. Веднъж да забиеш накриво длетото в камъка. Не е важна съдбата на отделното движение. Това усилие ти изглежда безплодно — на теб, незрящия, забил нос в него, — но я се поотдръпни. Прецени по-отдалеч оживлението на този градски квартал. Там ще откриеш само пламенно усърдие и златен прашец от труда. И вече не забелязваш несполучилите усилия. Понеже този народ, приведен над изделията си, волю-неволю гради своите дворци, водохранилища или просторните си висящи градини. Творенията му сякаш по необходимост се раждат от чудото на движещите се пръсти. И казвам ти, те се раждат толкова от несполучилите в своите усилия, колкото и от преуспелите, защото не можеш да разделиш хората и ако спасяваш само големите скулптори, ще бъдеш лишен от големи скулптори. Кой ще е чак толкова безразсъден да избере занаят, даващ нищожни възможности да преживява от него? Великият скулптор се ражда от чернозема на лошите скулптори. Те му служат за стъпала и го въздигат. И красивият танц се поражда от пламенното усърдие на танцуващия. А пламенното усърдие изисква всички да танцуват — даже и тези, които танцуват лошо — иначе няма нито плам, нито усърдие, а заучени движения и безсмислен спектакъл.

Не осъждай грешките им като историка, оценяващ някоя отминала епоха. Та кой ще упрекне кедъра, че още е само семчица, или стъбълце, или накриво израснала вейчица? Остави го да се развие. От грешка на грешка ще избуява кедровата гора, от която — щом се развихри могъщият вятър — ще се разнесат химните на нейните птици.

И баща ми завършваше:

— Вече ти казах. Един ще пее — ти не се тревожи от това разделение. Плодотворно е само обединеното усилие на единия и другия. И неувенчаното с успех усилие служи на онова, което ще сполучи. А успешната творба показва целта, към която са се стремили заедно, показва я на оня, който не е достигнал съвършенство в своята. Този, който открива божественото, го открива за всички. Понеже моята империя наподобява храм и аз призовах хората. Приканих хората да го съградят. Така той е техният храм. И раждането на храма изтръгва от тях най-възвишеното им значение. Те изобретиха позлатата. И оня, който безуспешно я бе търсил, също я откри. Защото новото откритие преди всичко е рожба на пламенното усърдие.

Другаде казваше:

— Не създавай империя, в която всичко е съвършено. Защото добрият вкус е добродетел, присъща на пазач на музей. А презираш ли лошия вкус, никога не ще имаш нито живопис, нито танц, нито дворци, нито градини. Ти би проявил отвращение от страх пред нечистия труд на земята. И ще бъдеш лишен от тях поради пустотата на своето съвършенство. Създай империя, където всичко е просто плам и усърдие.

Морни бяха воините ми, сякаш носеха тежко бреме. Моите капитани дойдоха да ме видят:

„Кога ще се върнем у дома? Жените от покорените оазиси нямат вкуса на нашите жени.“