Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела

Защото какво биха направили те без мен с купчината камъни, докато ги местят отдясно наляво, освен друга купчина камъни в още по-голям безпорядък? Аз управлявам и правя избора. И единствено аз съм овластен да управлявам. И ето, че те могат да отправят молитви в мълчанието и сянката, които дължат на моите камъни. Моите камъни, подредени според образа в сърцето ми.

Аз съм владетелят. Аз съм господарят. Аз съм отговорният. И ги приканвам да ми помогнат. Тъй като добре съм разбрал, че човекът начело не спасява другите, а ги призовава да го спасят. Защото чрез мене, чрез образа, който нося, се създава единството, което само аз съм извлякъл от моите овце, кози, жилища, планини, и те са запленени от него, както при вида на някое младо божество, което би разтворило свежите си обятия под слънцето и което те отначало не биха разпознали. Ето че те обикват дома, който съм създал, воден от моето желание. А чрез него обикват и мен, архитекта. Тъй както човекът, обикнал статуя, не се влюбва в глината или в бронза, а в творбата на скулптора. Приобщавам хората от моя народ към дома им, за да се научат да го разпознават. А те ще го разпознават само ако са го напоявали с кръвта си. И украсявали с жертвоприношенията си. Той ще изисква от тях даже кръвта им, даже плътта им, защото ще се е превърнал в тяхна същност. Тогава не могат да не го разпознаят — това божествено образувание с формата на лице. Тогава те ще изпитат любов към него. И нощите им ще са пламенни. И бащите ще се заемат да го открият на синовете си, едва отворили очи и уши за света, за да не потъне то в разпокъсаността на нещата.

И ако съм съумял да съградя моя дом достатъчно просторен, за да придаде смисъл дори на звездите, тогава, поспирайки се нощем на прага, те ще вдигнат глава и ще отправят благодарност към Бог, че направлява така добре тези кораби. И ако го съградя тъй траен, че да съдържа живота в неговата продължителност, тогава те ще напредват от празник към празник, както от зала към зала, узнали накъде отиват и открили в разноликия живот образа на Бога.

Цитадело! Аз те съградих по подобие на кораб. Обковах те, съоръжих те, после те тласнах във времето, което вече е само попътен вятър.

Кораб на хората, без теб те биха били лишени от вечността!

Но аз познавам заплахите, които тегнат над моя кораб, връхлитан всякога от мрачното море отвън. И от другите възможни образи. Защото винаги е възможно да изравниш със земята храма и да употребиш камъните му наново за друг храм. А другият не е нито по-истинен, нито по-лъжлив, нито по-праведен, нито по-грешен. И никой не ще разпознае бедствието, защото качеството на мълчанието не се съдържа в купчината камъни.

Ето защо желая те да укрепят здраво подпорните греди на кораба. За да ги спася от поколение за поколение, защото не ще направя по-красив един храм, ако всеки миг го започвам отначало.

Затова желая те да укрепят здраво подпорните греди на кораба. Човешки градеж. Защото корабът е обграден от сляпата природа, още неусвоена и могъща. И рискува да бъде премного спокоен оня, който забравя мощта на морето.

Те смятат за непоклатим сам по себе си дома, който им е предоставен — дотолкова очевидното наподобява реалното, щом веднъж се е проявило. Когато човек живее на кораб, престава да вижда морето. Или ако забелязва морето, то вече е само красив декор за кораба. Така е устроен разумът. Морето му се струва създадено, за да носи кораба.

Но разумът греши. Един скулптор им е показал чрез камъка определен образ. Но друг би им показал друг образ. Ти самият си наблюдавал същото при съзвездията: това тук е лебед. А някой би могъл да открие на същото място полегнала жена. Но той идва прекалено късно. Ние никога вече не ще се освободим от лебеда. Измисленият лебед ни е завладял.

Но ако по грешка го приемем за абсолют, вече не мислим да го опазим. Аз добре зная откъде ме застрашава безумецът. И илюзионистът. Оня, който моделира образи с ловкостта на пръстите си. Зрителите на играта му изгубват смисъла на своя дом. Затова заповядвам да го хванат и разчекнат. Не, разбира се, заради моите правници, които ми доказват, че е виновен. Той няма вина. Но няма и право, и затова аз не приемам да се счита за по-умен, по-справедлив от моите правници. Заблуждава се, като мисли, че е прав, защото той също предлага за абсолют новите си изображения — създадени от ръцете му, ефимерни и бляскави, но на тях им липсва тежестта, времето, древната верига на религиите. Неговият порядък още не е създаден. А моят беше. Затова осъждам илюзиониста и така спасявам от тлен моя народ.