Алек Попов - Черната кутия

Но малко се страхувал от пираните. Както и от човешките жертвоприношения. В най-широк смисъл, разбира се.

Брат ми винаги пътува нанякъде, докато аз винаги оставам. Отсядам и в крайна сметка усядам. Както той се изразява, завъждам си жена. Смятам да поостана и тук. Предстои ми гигантска работа: като делото срещу САNIМА, например. От известно време съм затрупан със сигнали за някои твърде смущаващи практики в производството на храните за петове. Винаги съм имал едно наум и съм се отнасял подозрително към тези спечени кафеникави фигурки с миризма на гранясала лой. Затова в нашия хотел винаги се е готвило за животните. Аз самият съм автор на редица питателни и здравословни рецепти. Но не смятам да правя бизнес от това. Книгата на Сара Грифит „Какво всъщност ядат нашите любимци?“ потвърди най-лошите ми съмнения. Имах дълъг разговор с тази смела жена, която е посветила цели пет години от живота си на задълбочени изследвания по темата. Какви гадости само бутат в тези апетитни наглед опаковки! Протеини, извличани в екарисажите от гниещи животински трупове, вътрешности и кости. Варят ги в огромни казани, заедно с остатъчни мазнини от ресторантите, оцветители и химически стабилизатори като меламин, водещи до трайно увреждане на органите... Ала най-отвратителното е, че превръщат домашни животни в канибали! Защото голяма част от постъпващата трупна маса всъщност се състои от котки и кучета, доставяни от ветеринарни лечебници и приюти за бездомни животни. Естествено, веднага разпоредих проверка, сезирах хигиенната инспекция и прокуратурата. Утре ще дам пресконференция. Мисля, че се задава страхотен скандал, който ще се отрази твърде негативно на продажбите. Ще се наложи да сменят цялата формула на производството. Освен това смятам да ги накарам да учредят фонд за безплатно лечение на животни, увредени от такъв тип храни. Това ще бъде урок за цялата индустрия!

Този път кучетата наистина летят ниско. Но Ексман не знае това. Освен ако тайно не е спонсорирал проучванията на Сара Грифит...

Никога не съм се опитвал да го открия. Едва ли бих могъл... И все пак, какво странно име: Ex-man! Или пък само: X-man? Като супергероите от филма X-men. Преди две седмици бяхме с Даян в МоМА, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. И двамата харесваме това място, тук си почиваме най-добре. Въпреки липсата на системно образование, а може би тъкмо заради това, тя улавя духа на съвременното изкуство и вниква в смисъла дори на най-загадъчните творби. Моята чувствителност, за съжаление, не е толкова развита. Но една картина сякаш изрязва прозорец в съзнанието ми. Не знам как не съм я забелязал досега. Може да е пътувала или временно да е била свалена по неизвестни за мен причини.

Основателят на американския реализъм Едуард Хупър рисува „Бензиностанцията“ през 1940 година. Критиците я определят като най-енигматичната му картина. Въпреки че на пръв поглед няма нищо енигматично. Три яркочервени бензинови колонки, къщичка, път, жълтеникаво-оранжева трева, избуяла край пътя, гора... Пред една от колонките има мъж. Облечен е спретнато, с вратовръзка. Изглежда вглъбен в това, което извършва, макар да не е много ясно точно какво. Затворен в далечния си свят, напълно безучастен към върволицата издължени от любопитство лица, които от сутрин до вечер се нижат пред платното.

Наблюдавам го втренчено. Струва ми се, че от тъмната сърцевина на гората повява лек полъх и разклаща табелата „Mobilgas“, която виси на пилона до къщата. Сега ще обърне глава, мисля си. И вече си представям как сериозното му замислено лице бавно приема чертите на баща ми. Но той дори не трепва. Остава вглъбен в неясното си занятие. Аз съм тук, той е там.

- Какво има? - долита гласът на Даян.

- Нищо - свивам рамене. - Ти сънуваш ли понякога баща си?

- Не, никога - поклаща глава тя, учудена.

Отиваме да ядем суши.

Но няма нужда да се тревожиш, това е само ваканция - не напускаш завинаги. Б. а.

Магистър по бизнес администрация, най-популярната специалност в САЩ. Б. а.

Международната космическа станция. Б. а.

Security and Exchange Commission - регулаторен орган, който контролира търговията с ценни книжа в САЩ. Б. а.

Изпълнителен директор. Б. а.

When the going gets tough, the tough get going - „Когато ситуацията стане критична, силните духом продължават и никога не се отказват.“ Пословицата се приписва на Джоузеф П. Кенеди (1888—1969), бащата на президента Кенеди. Става особено популярна с едноименната песен на Били Оушън (1968). „Random House Dictionary of Popular Proverbs and Sayings“ by Gregory Y. Titelman (Random House, New York, 1996).