Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Да, да — съгласи се Дистл. — Не ми разказвайте повече. Все пак той изглежда много приятен човек. Смятате ли да се омъжите за него?

Маргарет повдигна рамене.

— Говорили сме за това. Но… не сме решили още. Ще видим.

— Ще му разправите ли за снощното тържество?

— Да.

— И за това как сте си разцепили устната?

Маргарет неволно вдигна ръка към наранената си уста и погледна косо към Дистл. Той наблюдаваше замислено хълмовете.

— Фредерик е бил снощи при вас, нали?

— Да — призна тихо Маргарет. — Познавате ли Фредерик?

— Тук всички познават Фредерик — рече остро Дистл. — Вие не сте първата, която слиза със синини от оная стая.

— Нима не може да се направи нещо по този въпрос?

Християн се засмя сухо.

— Хората твърдят, че той бил очарователен и забавен младеж. Ако вярваме на сплетните, момичетата лудеят по него — дори ония, които в началото се съпротивляват. Една малка пикантна добавка към хотелчето на фрау Лангерман! Фредерик е нещо като местна знаменитост. Тук всичко е в услуга на скиорите: въжена железница, пет ръчни буксира, петметров пласт сняг и… един добродушен местен насилник. Предполагам, Фредерик никога не се осмелява да прекали, ако момичето се съпротивлява. Такъв е случаят и с вас, нали?

— Да — отвърна Маргарет.

— Но, общо взето, сте прекарали една лоша нощ. И това в добрата стара Австрия се нарича щастливо и весело посрещане на Нова година!

— Боя се, че тая случка е само част от общата картина — рече Маргарет.

— Какво искате да кажете?

— Песента за Хорст Весел, нацистките разговори, тоя опит за насилствена любов…

— Глупости! — високо и с неочаквано раздразнение възрази Дистл. — Нямате право да говорите така.

— Какво лошо казах? — изненада се Маргарет, чувствайки, че макар и без причина, отново я обхваща безпокойство и страх.

— Фредерик се е вмъкнал в стаята ви не защото е нацист. — Дистл пак бе възприел спокойния си и търпелив тон на учител, който разговаря с невръстни ученици. — Фредерик е постъпил така, защото е скот. Той е покварен човек, който по някаква случайност е станал партиец, и от него никога няма да излезе истински нацист.

— А вие нацист ли сте? — попита Маргарет, която продължаваше да седи неподвижно, с поглед към земята.

— Аз? Разбира се. Толкова ли ви шокира това? Всъщност в това няма нищо чудно, щом четете тия идиотски американски вестници. Ние ядем деца, ние горим черкви, ние рисуваме с червило и с човешка кръв върху гърбовете на монахини непристойни рисунки и развеждаме тия монахини голи из улиците, ние отглеждаме хора в специални ферми и какво ли не… Всичко това би било смешно, ако не беше толкова сериозно.

Дистл млъкна. Маргарет изпита желание веднага да стане и да си отиде, но се чувстваше толкова слаба, че се боеше да не падне на земята. Усещаше остри болки в очите, като че не бе спала цели нощи наред, и краката й сякаш бяха налети с олово. Тя примигна и погледна към притихналите бели височини, които сега, на слънчевата светлина, й се сториха някак си отдалечени и не така величествени.

„Къде изчезна магията на тия хубави планини?“ — помисли си Маргарет.

— Бих искал правилно да ме разберете… — В гласа на Дистл звучаха тъжни умолителни нотки. — За вас в Америка е много лесно да осъждате всичко. Вие сте богати и можете да си позволите всякакъв разкош: търпимост, онова, което там наричате демокрация, морални принципи… Ние в Австрия обаче не можем да си разрешим такива неща. — Дистл млъкна, като че очакваше от нея да му възрази, но девойката седеше все така безмълвна и той продължи с безизразен и тих глас, който сякаш се разтапяше в безкрайния снежен простор. — Разбира се, вие разсъждавате посвоему и аз не мога да ви обвинявам. Вашият млад приятел е евреин и вие се боите за него, а това ви пречи да си създадете ясна представа за по-големите въпроси. Да, за по-големите въпроси — повтори той, сякаш тия думи звучаха особено убедително и приятно на самия него. — Един от тия въпроси е съдбата на Австрия, на германския народ. Смешно е да се преструваме, че ние не сме германци. Така може да мисли един американец, който живее на пет хиляди мили оттука, но не и ние. Какво представлява днес нашата нация? Седем милиона просяци, без дом, без бъдеще и зависими от всички — хора, които живеят като съдържатели на хотели от парите на туристи и бакшишите на чужденци. Американците просто не разбират това. Хората не могат да живеят вечно в унижение. Те са готови да направят всичко, което зависи от тях, само и само за да си възвърнат чувството за собствено достойнство. Австрия ще постигне това само като стане нацистка, като стане част от велика Германия. — Гласът на Дистл се оживи и зазвуча с нова сила.