Иэн Макьюэн - Черните кучета

— Всички мислехме така — казал кметът.

Мадам Ориак повишила глас.

— И беше точно така!

— Друго установихме по-късно. Пиер и Анри Сови…

— Пияници!

— Те видели какво станало. Прощавайте, мадам — казал той на Джун, — обаче онези вързали Даниел Бертран върху един стол.

Мадам Ориак силно ударила по масата.

— Ектор, чуй какво ти казвам. Няма да позволя да разкажеш тази история тук.

Ектор обаче говорел на Бърнард.

— Не я изнасилило Гестапо. Те използвали…

Мадам Ориак скочила на крака.

— Сега ще станеш от моята маса и никога вече няма да ядеш и да пиеш тук!

Ектор се поколебал, после свил рамене и понечил да стане от стола си, когато Джун попитала:

— Какво използвали? За какво говорите, мосю?

Кметът, който нямал търпение да си разкаже историята, взел да се двоуми при този пряк въпрос.

— Трябва да разберете, мадам… Братята Сови видели всичко с очите си през прозореца… А по-късно научихме, че това се случвало и в центровете за разпит в Лион и Париж. Простата истина е, че едно животно може да бъде обучено…

Най-после мадам Ориак експлодирала.

— Простата истина ли? Понеже аз съм единствената тук, единствената в селото, която познаваше Даниел, от мен ще чуете простата истина!

И тя скочила на крака, трепереща от възмущение и ярост. Бърнард помнеше какво си помислил: че не е възможно човек да не й повярва. Кметът все още бил полуизправен и позата му изглеждала раболепна.

— Простата истина е, че братята Сови са двама пияници, а ти и приятелчетата ти презирахте Даниел Бертран, защото беше хубава, живееше сама и не смяташе, че дължи обяснение на теб или на когото и да е. А когато й се случи това ужасно нещо, нима й помогнахте заради направеното от Гестапо? Не, вие взехте тяхната страна. Увеличихте нейния срам с тази история, с тази история за злото. До един изпитвахте силно желание да повярвате на двама пияници. Толкова голямо удоволствие ви достави това! А унижението на Даниел стана още по-голямо. Не можехте да спрете да го обсъждате. Прогонихте клетата жена от селото. Само че тя струваше повече от всички вас и срамът е за вас, за всички вас, но най-вече е за тебе, Ектор, заради службата ти. Тъкмо затова сега ти казвам, че никога вече не искам да бъде разправяна тази отвратителна история. Ясно ли ти е? Никога вече!

Мадам Ориак седнала. Като не оспорил казаното от нея, кметът като че ли решил, че разполага с правото да направи същото. Мълчали, докато Моник вдигала чиниите.

Тогава Джун прочистила гърлото си.

— А кучетата, които видях тази сутрин?

Кметът тихо казал:

— Същите са, мадам. Кучетата на Гестапо. Нали разбирате, много скоро всичко се промени. Съюзниците дебаркираха в Нормандия. Когато започнаха да си пробиват път, германците се заеха да прехвърлят военни части на север, за да се сражават. Групата им тук не вършеше нищо полезно, само дето плашеха населението, и затова бяха сред първите, които си тръгнаха. Оставиха кучетата си и те подивяха. Не смятахме, че ще оцелеят, но нападаха овце и така се изхранваха. От две години са заплаха. Но бъдете спокойна, мадам. Днес следобед и двете ще бъдат застреляни.

И като си възвърнал себеуважението с това кавалерско обещание, кметът отново пресушил чашата си, после я напълнил и я вдигнал.

— Да пием за мира!

Когато хвърлили поглед на мадам Ориак, Бърнард и Джун видели, че тя седи със скръстени ръце, така че тостът, вдигнат от кмета, бил приет без въодушевление.

След коняка, виното и продължилия дълго обед кметът не успял да изпрати същия ден в пролома потеря от селяни. До другата сутрин не се случило нищо. Бърнард изпитвал раздразнение. Бил си наумил да направят прехода, предвиден за след Долмен дьо ла Прюнаред. Настоявал да отидат до къщата на кмета веднага след закуска. Джун обаче била обзета от облекчение. Имало неща, върху които искала да помисли; един уморителен преход вече не я привличал. Предишното желание да си иде у дома било по-силно от всякога. Сега обаче имала напълно рационално обяснение за това. Дала на Бърнард да разбере, че дори ако види кучетата мъртви в краката си, няма намерение да извърви пътя до Навасел. Бърнард се разфучал, но тя знаела, че я е разбрал. И мадам Ориак, която лично им сервирала закуската, също я разбрала. Казала им за една пътека — doux et beau — с лек наклон и красив изглед, която вървяла в южна посока към Ла Вакери, после се качвала по един хълм, преди да слезе от платото в село Ле Салс. На по-малко от километър било Сен Прива, където нейни братовчеди щели да им осигурят удобства за пренощуване срещу минимално заплащане. На другия ден можели да направят приятен преход до Лодев. Проста работа! Мадам нарисувала карта, написала имената и адресите на братовчедите си, напълнила бутилките им с вода, дала им по една праскова и вървяла известно време с тях, преди да си разменят целувчици по бузите — за англичаните по онова време това бил екзотичен ритуал, — а Джун била удостоена и със специална прегръдка.