Иэн Макьюэн - Черните кучета

— Ектор, остави това за по-късно — намесила се мадам Ориак. — Става дума за сериозен въпрос.

И за да спести на Джун усилието да повтаря, самата тя преразказала историята, като съвсем леко я украсила. Когато обаче стигнала до борбата с кучето, до момента преди пронизването му, Джун решила, че трябва да се намеси. Селските жители приели това прекъсване като проява на ненужна скромност.

Накрая мадам Ориак показала раницата на Джун. Кметът изсвирил през зъби и произнесъл своята присъда. C’est grave. Сериозна работа. Две подивели гладни кучета, може би бесни, едното от тях вероятно раздразнено от раните си, несъмнено били опасни за обществото. Щом си изпиел чашата, щял да извика няколко местни мъже и да ги прати в пролома, за да открият зверовете и да ги застрелят. Щял също и да се обади по телефона в Навасел, за да види какво могат да направят там от своя страна.

Кметът сякаш се канел да стане. Вместо това се пресегнал за празната си чаша и отново се наместил на стола.

— Това не е за първи път — казал той на мадам. — Беше през зимата, помниш ли? Не си ли чула?

— Нищо не съм чула — отвърнала тя.

— Тогава кучето беше едно. Иначе — същата работа, същата причина.

— Каква причина? — попитал Бърнард.

— Искате да кажете, че не знаете. А, c’est une histoire . Историята си я бива.

И той побутнал чашата си към мадам Ориак, която повикала келнера. Келнерът дошъл и прошепнал нещо на ухото й. Мадам му дала знак и тогава той придърпал стол и за себе си. В това време Моник, дъщерята на мадам Ориак, която работела в кухнята, се появила с поднос. Вдигнали чашите си, тя застлала на масата бяла покривка и оставила две бутилки vin de pays — местно вино, чаши, кошница с хляб, купа с маслини и много прибори. В лозята оттатък сенчестата тераса сухият и горещ звук, издаван от цикадите, се усилил. Настъпващото време — следобедното време, което в Южна Франция е стихия като въздуха и светлината, се разпростряло и се понесло като вълна навън над земята и нагоре към кобалтовосиния небесен свод, а вездесъщото му присъствие освободило всички от задълженията им.

Точно когато кметът сипал вино в чистите чаши и започнал разказа си, Моник дошла отново с terrine de porc — свинско в гледжосан съд

— Отначало това беше тихо село. Говоря за четирийсета и четирийсет и първа година. Бавно се организирахме и по причини на… ами, на история, семейни пререкания и глупави доводи останахме извън групата, формирала се около Мадиер, селото покрай реката. Но после през четирийсет и втора година, през март или април, някои от нас помогнаха да се открие Линията Антоанет. Тя тръгваше от крайбрежието при Сет, минаваше през Серан, през нас, после през Севените и стигаше до Клермон. Пресичаше вървящата от изток на запад Линия Филип и стигаше до Пиренеите и Испания.

Кметът, разчел погрешно съзнателно безучастното изражение на Бърнард и факта, че Джун е вперила поглед в скута си, обяснил набързо.

— Ще ви кажа за какво става дума. Първата ни задача например. Радиопредаватели, доставени с подводница до Кап д’Ажд. Нашата група ги прехвърли от Ла Вакери в Льо Виган за три нощи. Къде са отишли после, не искахме да знаем. Нали разбирате?

Бърнард кимал в знак на съгласие, сякаш изведнъж всичко му станало ясно. Джун продължавала да гледа надолу. Двамата никога не били обсъждали работата си по време на войната и щели да го направят едва през 1974 година. Бърнард съставял описите за многобройните доставки, хвърляни от самолети по различни маршрути, макар че никога не бил ангажиран с нещо толкова дребно, каквото била Линията Антоанет. Джун работела в група за връзка със Свободните френски сили — френското правителство в изгнание — в рамките на британската Организация за специални операции във Вишистка Франция, но и тя не знаела нищо за Антоанет. Докато кметът разказвал, Бърнард и Джун избягвали да се гледат в очите.

— Антоанет функционира добре — продължил кметът — в продължение на седем месеца. Тук бяхме само шепа хора. Прехвърляхме агенти и техните радисти на север. Понякога прехвърляхме само провизии. Помогнахме на един канадски пилот да се добере до крайбрежието…

Мадам Ориак и келнерът изглеждали неспокойни и това означавало или че са чували тази история твърде често на бутилка коняк, или че според тях кметът се хвали. Мадам Ориак говорела тихо на Моник — давала указания какво следва да бъде сервирано.

— А после — казал кметът, като повишил глас — нещо се обърка. Някой пропя. Двама бяха арестувани в Арбора. Тогава дойде la Milice [15] Милицията — паравоенно формирование на режима Виши от 1943 г. за борба с френската съпротива. — Б. пр. .